Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Колко наем плащаш?
— Две хиляди.
Доналдсън въздъхна от досада и пристъпи напред.
— Съветвам те да не ни занасяш! — заплашително изръмжа той. — В кой апартамент е домоуправителят?
— Добре де — предаде се Томи. — Не е чак две хиляди…
— Колко? — попита Боуър.
— Някъде към петстотин… Но имах и други сметки за плащане…
— Много мило от нейна страна — пристъпи от крак на крак Боуър. — С какво се занимаваш?
— Опитвам се да стана актьор… Не е много лесно.
— Откъде си?
— От Канзас.
— Имаш ли семейство?
— Да. Майка ми и сестра ми живеят в Канзас сити. От доста време не съм ги виждал…
— Там ли си учил?
— Да. Завърших гимназия и влязох в казармата.
— А оттам вероятно те изритаха с почести… — изгледа го внимателно Боуър.
— Без почести. Натопиха ме…
— В какво по-точно? — приятелски попита Боуър.
— Организация на хазарт и събиране на залози — отвърна Томи. — Но не беше точно така. Не съм организирал никакъв хазарт, само казах на момчетата къде могат да хвърлят по някой зар. Началниците обаче имаха нужда от жертва за назидание…
— Лоша работа — въздъхна Боуър. — Някога да си бил арестуван?
— Да.
— За какво?
— Една жена каза, че съм й откраднал парите…
— А как стояха нещата в действителност?
— Беше ужасна грешка и нищо повече. Просто се опитах да й помогна да инвестира… Тя сама ми даде парите и ме помоли да ги вложа в нещо. А после се появи приятелят й и започна да ме заплашва… Не трябваше да се залавям с тая кучка… Първо ми даде парите да ги инвестирам, после ме обяви за крадец!
— Влезе ли в затвора?
— Не. Получих условна присъда с изпитателен срок.
— Още ли тече този срок?
— Не.
— Работиш ли нещо в момента?
— Да. Дребни роли на хонорар…
Боуър бръкна във вътрешния си джоб и му подаде една картичка.
— Съветвам те да не напускаш Лос Анджелис, без да ни се обадиш предварително, Бартоломю — изръмжа заплашително той.
— Да, разбира се — кимна объркано Томи.
Телефонът иззвъня и Сандра д’Арси скочи към слушалката.
— Томи! — извика тя, разпознала гласа насреща. — Вече няколко дни те търся!
— Защо си казала на полицията за мен?
— Нищо не съм им казвала. Вероятно сами са те открили.
— Как така сами? Някой трябва да им е казал!
— Нищо не знам. Разбрах само, че са научили името ти. Идваха ли вече?
— Да. Току-що си тръгнаха…
— Какво им каза? — попита със свито сърце тя.
— Казах, че съм изпил няколко бири в кръчмата, а след това ми е станало лошо и някакъв тип ме е придружил до дома.
— Ясно.
Томи включи новините по радиото и повторно хвана слушалката. Отсреща вдигнаха почти веднага.
— Трябва да ми дадеш още малко време за парите… Знам, знам… Но жената, за която ти казах, има неприятности с ченгетата… Няма значение. Заклевам се, че до края на седмицата ще ги имам. Да, тя обеща да ми помогне… — По лицето му избиха червени петна. — Виж какво! Не съм идиот! Ще ти осигуря тези пари, но ми трябва малко време!
10
Сандра седеше с нещастен вид в големия ролс, който плавно се носеше към имението на Абигейл д’Арси. Шофьорът беше вдигнал стъклената преграда, която го разделяше от пътниците в задната част на лимузината.
— Пак си пиян! — просъска Виктория д’Арси Мандевил и се извърна към мъжа до себе си. — Какво ще си помисли мама?
Реймънд само я изгледа с кървясалите си очи, измъкна сребърното шишенце с монограм от вътрешния си джоб и отпи една глътка. Избърса устните си с длан и едва тогава благоволи да изръмжи:
— Хич не ми пука какво ще си помисли майка ти!
Сандра се беше настанила на допълнителната седалка срещу тях, с гръб към шофьора. Не можеше да понася вечните им кавги. Защо не й позволиха да отиде със собствената си кола? Дали Виктория не подозира нещо? Все още помнеше възклицанието й, когато Джеймс ги запозна: „И ти си се оженил за тоя боклук?!“. Не, Виктория не бива да разбере за Томи! Един господ знае какво е способна да стори! По гърба на Сандра пробяга тръпка.
Умираше за една цигара, но знаеше, че не бива да пуши нито в колите им, нито в къщите им. Жалко, че тези ограничения не се отнасяха за алкохола. От Реймънд се разнасяше такава воня, че направо й се повдигаше.