Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Даваше си сметка, че след като отворят завещанието на Джеймс (причина за настоящата визита), тя най-сетне ще разполага с известна сума собствени пари. И най-сетне ще може да върши каквото пожелае…
Зад волана на един мерцедес 560 CEK се беше настанил Диксън, на седалката до него пътуваше Тео д’Арси. Диксън беше облечен в безупречно скроен морскосин костюм, добре поддържаните му ръце с лекота въртяха волана по многобройните завои на пътя.
— Не се безпокой — промърмори успокоително той.
— Опитвам се — отвърна Тео. Беше доволен, че Диксън се отби да го вземе. В момента се нуждаеше от всяка подкрепа, която можеше да му бъде предложена. Красивото му лице беше смръщено в мрачна гримаса, непрекъснато мислеше за това, което щеше да чуе в завещанието на брат си. Дано го е променил, въздъхна той. Обеща да го стори!
Абигейл д’Арси седеше изправена в инвалидната си количка, спряна срещу огледалото на тоалетната масичка в просторната дневна на втория етаж. След смъртта на мъжа си рядко напускаше този апартамент, независимо от факта, че беше прикована към количката няколко години преди това. Погребението на Джеймс беше едно от редките събития през последните десет години, които я бяха принудили да напусне дома си.
Провери за последен път грима си, ръката й се плъзна по изрядно сресаната сива коса. Още не мога да повярвам, че Джеймс не е тук, въздъхна тя, докато проверяваше закопчалките на обиците си. Чувстваше се много самотна. Диамантите на ушите и шията й влизаха в ярък контраст със скромната й черна рокля от фина вълна.
Сега й остана само един син. Тя без съмнение обичаше Тео, но той не беше Джеймс. Самотен светъл лъч в тунела на мъката беше малкият й внук Джими. По всяка вероятност и единствен, както вървят нещата. Тео не показва никакви признаци, че има нужда от семейство и деца, а Виктория и Реймънд очевидно не бяха способни на наследство — от деня на сватбата им бяха минали близо двадесет години.
Абигейл позвъни на иконома, който щеше да я свали на приземния етаж с помощта на специалния асансьор. За внучето ще организирам нещата по-добре, решително си рече тя.
Кейт последва иконома през огромния входен вестибюл с блестящ полилей, отново се възхити на прекрасните картини, окачени по стените. Поканиха я да влезе в просторната дневна на Д’Арси. Около мраморната маса се бяха настанили всички, в средата й блестеше великолепна кристална фруктиера от „Тифани“.
Очите й пробягаха по лицата на присъстващите. Всички гледаха през нея, сякаш не съществуваше. Единствено Чарлс, настанил се на домакинското място, я възнагради с приятелска усмивка. С въздишка на облекчение тя се отпусна в самотния свободен стол.
В стаята се усещаше враждебност. Тя очевидно не беше предназначена за Кейт, но въпреки това косъмчетата на тила й започнаха да настръхват. Знаеше, че през последните години адвокатите рядко практикуват ритуално отваряне на завещания. Беше възприета една по-проста и по-практична форма — копия от съответното завещание се раздават на наследниците и всеки от тях има право да потърси адвоката за разяснение. Но Абигейл беше настояла да се спази традицията и сега всички чакаха.
— Госпожица Александър вече е тук, можем да започваме — каза Чарлс, прочисти гърлото си и започна да говори. Очите на присъстващите се заковаха в лицето му.
— Преди всичко ми позволете да изразя дълбоките съболезнования на всички от „Манинг & Андерсън“ по повод трагедията, сполетяла семейството ви. За съжаление Франклин Манинг е на легло и няма да може лично да поднесе своето съчувствие.
Кейт внимателно наблюдаваше поведението на Чарлс и още веднъж се възхити от умението му да привлича вниманието на всички край себе си. Този човек е роден победител, помисли си тя.
— Всички ние сме покрусени от кончината на Джеймс — продължи семейният адвокат. — За мен той беше не само клиент, но и близък приятел. Винаги ще усещам липсата му…
— Благодаря, Чарлс — отвърна с твърд глас Абигейл. Ръката й махна по посока на Тео и Виктория. — Семейството ми цени високо помощта на „Манинг & Андерсън“ в този труден за нас момент.
— Моля, няма защо — скочи Диксън, решил да изпревари Чарлс.
— Наистина няма за какво да ни благодарите — добави против волята си Чарлс, взе една кристална чаша от подноса до себе си и отпи няколко глътки. После разтвори папката от кафяв картон пред себе си и извади от нея продълговат бял плик. Разкъса го с широк жест, положи листовете пред себе си и започна да чете с тържествен глас.