Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— И Бейли няма да възрази? — подхвърли скептично Кинг. — Я стига, Тод, не ставай наивен.
— И да се нацупи, какво толкова? Не може да възрази срещу правомощията ви. Оставете го на мен. Няма да му се дам, та ако ще и до губернатора да стигна.
— Не знам — промърмори Кинг. — Може да се окажем въвлечени във война за престиж и влияние, а такива съм виждал неведнъж, докато бях в службите. Същински кошмар.
Мишел шеговито го щипна по ръката.
— Стига де, какво толкова може да ни се случи?
— Например онзи смахнат да ни убие! Обзалагам се, че няма да ти хареса.
Мишел погледна Уилямс и намигна.
— Приемам.
Полицейският шеф нервно се озърна към Кинг.
— Шон?
Дълго мълчание.
— Добре де — промърмори най-сетне Кинг.
— Чудесно — възкликна с облекчение Уилямс. С няколко официални изречения обяви двамата за свои помощници, извади от джоба си две сребърни значки и им ги връчи. — Е, вече сте пълноправни служители на закона. А сега вижте това.
Той измъкна отнякъде лист хартия и им го подаде. Двамата зачетоха едновременно.
— Писмото от убиеца на Боби, имитатора на Мери Мартин Спек, който държи да знаем, че не е имитатор — каза Мишел, като надигна за миг глава.
Кинг четеше на глас:
— Още един си отиде. Стават петима. Този път беше едра риба, но идват и други. И да знаете, не съм Мери, не чакайте да откриете Флорънс Найтингейл. Перото си беше най-обикновено, просто символ за това с каква категория противници си имам работа! До скоро. Подпис: Не съм ММС.
Той замислено вдигна очи.
— Имаше ли емблема на „Зодиак“ върху плика с писмото?
— Не, беше чист. Също като писмата за Кани — Пембрук и Хинсън. Вече го проверихме за отпечатъци и други следи. Нищо.
— Писмото казва, че Батъл е жертва номер пет — промърмори Кинг.
— Е, той наистина е пети, Шон — отговори Уилямс.
— Но в писмото за Пембрук — Кани се споменаваше смъртта само на едно хлапе. Ако го приемем буквално, би означавало, че Батъл е жертва номер четири. Несъответствие, което засега си остава необяснимо.
Уилямс се плесна с длан по бедрото.
— Виждаш ли защо ви искам на моя страна? Вие имате нюх и интуиция.
— Всичките ни предположения може да се окажат напълно погрешни — възрази Кинг.
— Или съвсем точни — отвърна Уилямс. — И още нещо, което трябва да знаете. Хинсън имаше златна гривничка на крака. Не я открихме нито на трупа, нито в къщата.
— Може би онзи тип събира сувенири — каза Мишел. — Трофеи от жертвите.
— Може би. Липсваше ли нещо от Боби Батъл?
— Нищо, доколкото знаем. — Уилямс се втренчи в Кинг. — И тъй, какъв ще е следващият ви ход?
Кинг се замисли. Накрая каза:
— Време е да изясним веднъж завинаги дали има връзка между убийствата.
— Вече знаем, че всички са жертви на един и същ убиец — каза Уилямс.
— Не, не знаем — рязко отвърна Кинг. — Така или иначе, не това имах предвид. Трябва да открием дали съществува нещо общо между жертвите, дали не са някак свързани помежду си.
— Но при серийните убийства няма подобна връзка — възрази Уилямс.
— Този случай може да се окаже изключение от правилото — каза Кинг. — И докато разследваме, ще трябва да се върнем в леговището на лъва.
— Леговището на лъва — повтори Мишел. — Какво имаш предвид?
— Ще трябва пак да се срещнем със семейство Батъл — отговори Кинг.
— Бих предпочела да застана отново срещу Присила Оксли. И да знаеш, че ако тая жена още веднъж ме нарече фльорца или маце, играта ще загрубее.
След като Уилямс излезе, Мишел попита Кинг:
— И какво всъщност очакваме да открием при посещението си у семейство Батъл?
— С малко късмет — отговор на твоя въпрос защо Реми не си носи халката. А също и какво е имало в тайното чекмедже на Боби.
— Но тези неща са свързани с обира, не с убийствата.
— Вярно, само че Боби може да е бил убит тъкмо заради съдържанието на чекмеджето. Дори убиецът да е друг, трябва да го открием.
— Но ако го е отровил някой от семейството, когато отидем там, в даден момент ще се изправим срещу самия престъпник.
— И колкото по-скоро го разобличим, толкова по-добре.