Светът на не-А

Госейн мълчеше.

За пръв път проблемът с допълнителния му мозък бе ясно определен по единствения възможен рационален начин — чрез анализ и сравнение. До този момент представата му за себе си беше смътна и идеалистична. Тя бе смущаваща само защото новото сиво вещество не показваше никаква дейност, нито пък каквито и да било реакции. Ала надеждата винаги просветваше през неяснотата на обърканите картини. Разумът му беше дал известно количество арогантност и сила в по-тежките моменти от неговата кратка кариера като потенциален спасител на цивилизацията. И някъде вътре, разпространяваща се навярно из цялата му нервна система, той чувстваше гордост, че е повече от хомо сапиенс. Тя щеше, разбира се, да остане. Нормално е да се гордееш с физически или умствени качества, дошли съвсем случайно. Но другото, доколкото се отнасяше до по-нататъшно развитие, щеше да отнеме време.

— Ако вие сте истинска мутация, човек след човека — промълви психиатърът, — и се стигне до избор между вашето спасение и оставянето на тази галактическа армия да нападне една мирна цивилизация, тогава бъдете сигурен, че аз ще предпочета вас. А те — мрачно се усмихна той — ще имат своята възможност да проведат тест дали не-А може да бъде унищожена от първото бедствие.

— Обаче венерианците не знаят — намери гласа си Госейн. — Те дори не подозират.

— Въпросният факт — рече Лорен Кейр — подчертава дебело какъв трябва да е нашият следващ ход. Бъдещето ни зависи от това дали ще успеем да избягаме оттук преди зазоряване или не. Което — ученият се изправи с удивителна младежка лекота — ни връща веднага към приятеля в леглото.