Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Люджан закова на място до воина с извадения меч и сандалите му изскърцаха на каменния под.
— Кой е там? — попита с тревога.
Старият Кейоке спря с тропване на патерицата от другата страна на воина и със сух глас попита същото.
Воинът посочи с меча, без да отклонява погледа си, към ъгълчето между две греди, които подпираха връзка в дървения таван. Къщата, обитавана от Мара и Хокану, беше древна, а този сектор беше от първоначалните. Каменната плоча, остъргана до бяло от сандалите на Люджан, беше на близо три хиляди години и протрита на бразди от неизброимите поколения човешки стъпки. Имаше твърде много ъгли, в които можеше да се скрият натрапници усети Люджан, докато гледаше натам, където сочеше часовоят. В сянката се криеше някой. Стоеше разперил послушно ръце, но лицето му беше подозрително зацапано, все едно го беше намазал със сажди от лампа, за да скрие бледнината на плътта.
Люджан извади меча си, а Кейоке вдигна патерицата си, натисна с палец скрита запънка и от нея се показа тънко острие. Въпреки че бе изгубил единия си крак, се задържа прав без видимо усилие.
Срещу натрапника вече бяха изпънати три оръжия и Люджан го подкани рязко:
— Излез навън. Дръж ръцете си горе, ако не искаш да умреш набучен на шиш.
— Ще ми се да не ме посрещат като мръвка в месарски дюкян — изстърга в отговор нечий глас.
— Аракаси! — каза Кейоке, вдигна оръжието си за поздрав и на вечно строгото му лице се появи рядка усмивка.
— Богове! — изруга Люджан, докосна войника по рамото и той прибра меча си. Бойният водач на Акома потръпна при мисълта как Главният шпионин на Мара за малко щеше да умре от ръцете на домашен страж. След това облекчението и въодушевлението го накараха да се разсмее. — Най-после! Колко години се опитваме с Кейоке да поставим непредвидими патрули! Възможно ли е най-после да не си успял да минеш през тях, приятелю?
— Връщането ми у дома беше трудно — призна Аракаси. — А и в това имение има повече охрана от домакинския персонал. Човек три стъпки не може да направи, без да се спъне в човек в броня.
Кейоке прибра скритото си оръжие и върна патерицата си под мишницата. След това прокара пръсти през бялата си коса, както никога не можеше да прави като полеви командир, вечно с бойния шлем на главата.
— Съветът на лейди Мара трябва да започне скоро. Вестите ти са й нужни.
Аракаси не отвърна, но се измъкна от пилоните, които го бяха скривали. Беше облечен като уличен просяк. Неподстриганата му коса беше сплъстена от мръсотия, кожата му беше натрита със сажди. Миришеше на пушек.
— Приличаш на нещо, извадено от коминочистач — отбеляза Люджан и подкани войника да продължи прекъснатия си патрул. — Или все едно си спал в хралупи почти цяла седмица.
— Не е далече от истината — измърмори Аракаси и извърна раздразнено поглед встрани.
Кейоке не изчакваше никого. Вече можеше да си позволи нетърпението, което бе потискал, докато командваше войската, тъй че закуца към заседателната зала. Като че ли облекчен от това, че старецът се махна, Аракаси се наведе, вдигна пеша на халата си и почеса забрала рана.
Люджан замислено поглади брадичка и подхвърли тактично:
— Би могъл първо да дойдеш в квартирата ми. Личният ми слуга е свикнал бързо да приготвя баня.
Аракаси въздъхна и призна:
— Трески.
Люджан едва ли щеше да получи повече обяснения, тъй че само предположи останалото.
— Раната е забрала. Което означава, че не е скорошна. Бягал си непрекъснато и не си имал време да ги вадиш.
Последва ново мълчание, което потвърди догадката на Люджан. Двамата с Аракаси се познаваха още отпреди домът Тускай да падне и години бяха живели заедно като сиви воини.
— Хайде — подкани го Люджан. — Ако седнеш в този вид пред лейди Мара, след това слугите ще трябва да изгорят възглавниците. Вониш, не, направо смърдиш.
— Можеш ли да ми намериш метална игла? — попита Аракаси.
Люджан се засмя.
— Случайно мога. Има едно момиче, шивачка, което ме харесва. Но ще си ми длъжник. Ако я помоля да ми заеме такова съкровище, ще ми иска много.