Господарка на Империята

Джиро се заинтригува.

— Смяташ, че човекът на Мара е подмамил тонга да прочисти провал на Акома?

На лицето на Чумака се изписа самодоволство.

— Да. Смятам, че твърде умният й Главен шпионин е направил грешката да фалшифицира клането в дома на Тасайо. Знаем, че обаджанът е говорил с лорд Минванаби. Съобщиха ни, че двамата били ядосани — ако е било нещо помежду им, Тасайо щеше да е умрял много преди Мара да го съкруши. Ако Акома наистина са били зад унищожението на собствените им компрометирани агенти и са използвали тонга като неволен инструмент да се отърват от този пасив, то на тонга е нанесено голямо оскърбление. Ако е станало това, Братството на Червения цвят е потърсило възмездие само.

Джиро премисли всичко това и присви очи.

— Защо да въвличат тонга в нещо, което, изглежда, е било рутинно прочистване? Ако човекът на Мара е толкова хитър, колкото казваш, едва ли би направил такава глупост.

— Трябва да е било ход на отчаяние — допусна Чумака. — Режимът на Тасайо беше строг и в дома му трудно можеше да се проникне. Колкото до нас, вкарахме там агента си, преди той да стане лорд, докато беше подкомандир в армията на Военачалника, нахлула в Мидкемия. — Джиро отново се намръщи нетърпеливо и Чумака въздъхна. Колко съжаляваше, че господарят му не се бе научил да мисли и действа с повече предвидливост. Но пък Джиро винаги беше нетърпелив, още от момче. — Мара нямаше агенти в дома Минванаби, които да не бяха компрометирани. Смъртта им следователно трябваше да е външно дело, а връзките на тонга с Тасайо предложиха удобна възможност.

— Само предполагаш всичко това — каза Джиро.

Чумака повдигна рамене.

— Точно това бих направил в неговото положение. Шпионинът на Акома е много изобретателен. Можеше да сме засекли мрежата в Онтосет и да сме проследили операцията й от десет години, и изобщо да не направим връзката между агентите в Севера, другите в Джамар и линията за свръзка през Сцетак. Да стигнем толкова далече толкова бързо се дължи повече на късмет, отколкото на таланта ми, господарю.

Джиро не изглеждаше впечатлен от темата, увлякла Първия му съветник. Вместо това се вкопчи в проблема, най-тясно свързан с честта на Анасати.

— Имаме доказателство, че тонгът действа по своя воля — сопна се той нервно. — Но като подхвърлиха улика за съучастието ни в убийството на Аяки от Акома, те опетниха честта на предците ми. Това безчинство трябва да се спре! И то веднага.

Чумака примига стъписано и бързо облиза устни.

— Но не, мой предостойни господарю. Прости дързостта ми, ако ти предложа смирения си съвет за обратното.

— Защо трябва да позволяваме псетата на тонга Хамой да позорят дома Анасати? — Джиро го изгледа с яд. — Обясни ми, но гледай основанията ти да са добри!