Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Подтикнат от смекченото поведение на господаря си и преценил точно подходящия момент, Чумака каза:
— Анасати може да понесе една малка обида с нескопосаното доказателство. Глупаци и деца може да вярват на нелепа информация. Но всички по-разумни Управляващи лордове знаят, че тонгът пази здраво тайните си. Могъщите в държавата никога няма да повярват сериозно на такива прозрачни хитрини, свързващи уж името ти с нает убиец. Името Анасати е старо. Честта му е ненакърнима. Покажи просто храброст пред дребните клевети, господарю. Те са недостойни за вниманието на Велик лорд. А с всеки владетел, който посмее да излезе напред и да подхвърли обратното, се справи с твърда ръка. — И завърши с цитат от една любима пиеса на Джиро: — Дребни действия съпътстват дребни домове и дребни умове.
Лордът на Анасати кимна.
— Прав си. Гневът ми ме заслепява понякога.
Чумака се поклони на похвалата.
— Господарю, моля за извинение. Вече съм започнал да обмислям клопки, които може да бъдат поставени за Главния шпионин на Мара. Защото макар да изглежда, че сме направили груба грешка с едната си ръка, това ще отклони бдителното око от другата, която тихо действа в Джамар, за да доближи опасността до гърлото на Господарката на Акома.
Джиро се усмихна.
— Чудесно, Чумака. — Плесна с ръце да го освободи.
Първият съветник отново се поклони и забърза към изхода, като мърмореше под нас за възможни коварства, а лордът остана до езерцето. Обмисли съвета на Чумака и изпита удовлетворение. Когато Събранието на магьосниците бе забранило войната между дома му и този на Мара, тайно се беше въодушевил. След като тя бе лишена от армията си и неоспоримото числено превъзходство на бойното поле, залозите между двамата вече бяха изравнени.
— Ум — промълви Господарят на Анасати, разбърка водата и рибите пак се стрелнаха настрани. — Хитростта, не мечът ще донесе падението на Слугата. И тя ще умре, осъзнала грешката си, когато избра брат ми, а не мен. Аз съм по-добрият и когато след смъртта срещна Бунтокапи в залите на Червения бог, той ще научи, че съм отмъстил за него и също така съм стъпкал скъпия му дом Акрма под краката си на прах!
Аракаси закъсня. Това, че не успя да се върне навреме, беше изопнало нервите на старшите съветници на Акома дотолкова, че Люджан се боеше да се яви на вечерния съвет. Забърза до покоите си да си вземе шлема с пера, който бе смъкнал през часовете извън дежурство. Стъпките му бяха целеустремени, точни и уравновесени, каквито можеше да са само на опитен майстор с меча. Но умът му беше зает и кимането му на часовите, които му отдаваха чест, докато минаваше, беше механично.
В коридорите сега имаше толкова въоръжени мъже, колкото и слуги. След убийството на Аяки почти не съществуваха места за усамотение, особено нощем, когато в скрипториума и в крилата с жилища за гости спяха допълнително воини. Детската на Джъстин беше като военен лагер и момчето трудно можеше да си играе с фигурките на войници заради постоянното тъпчене на военни сандали по пода на стаята му.
Но Джъстин бе единственият продължител на родословието на Акома след Мара и безопасността му беше първостепенна грижа. Без благонадеждните сведения на Аракаси патрулите обикаляха районите си в несигурност. Стряскаха се от сенки и посягаха към мечовете си от стъпките на роби, скрити по ъглите за среща с любимите си. Люджан въздъхна и замръзна, сепнат от звука на хлъзгащ се от ножницата меч.
— Ти там! — извика един часовой. — Спри!
Люджан излетя от завоя на коридора. Воинът се беше присвил с изваден меч, готов за бой. Кътчето срещу него беше потънало в дълбока сянка и на пръв поглед нямаше нищо нередно. Потропването и шумоленето зад гърба на Люджан, присъщо за бързо движещ се с патерица човек, го предупреди, че Кейоке, Военният съветник на Мара, също е чул тревогата. С дългогодишния си опит като полеви командир той не можеше да пренебрегне вика на часовоя и също се беше забързал да види кой е нахлул в най-вътрешните коридори на къщата.
Дано да не е поредният убиец, замоли се Люджан, докато тичаше. Напрегна се, за да види напред в сумрака, и забеляза, че една лампа, която трябваше да гори, е угаснала. Лош знак. Съветът, внезапно отложен заради това нахлуване, изведнъж му се стори по-малко отчайващият избор. Сложностите в търговията и притеснителните смени на съюзи в двора на Ичиндар можеше да се окажат влудяващо неразбираеми без вътрешната информация на Аракаси. Но едно нападение на пореден тонг с отровна стрела, проникнал толкова навътре през патрулите, щеше да е твърде непоносимо за ума развитие. Въпреки че бяха минали месеци, Джъстин все още имаше кошмари от спомена за падащия черен кон…