Жени

— Добре. Отивам да залагам. Искаш ли да ти дам няколко долара, за да залагаш и ти?

— Не.

— Добре, веднага се връщам.

Отидох на гишето и заложих на седми кон.

Когато се върнах, Тами не беше там. Помислих си, че сигурно просто е отишла до тоалетната.

Седнах и изгледах надбягването. Моят кон излезе пети. Спечелих двайсет и пет долара.

Тами все още не се беше върнала. Изкараха конете за следващото състезание. Реших този път да не залагам. По-добре беше да потърся Тами.

Първо отидох до голямата тераса и проверих в ложите, по седалките, на щандовете за снакс и на бара. Никъде я нямаше.

Започна второто надбягване и конете поеха по пистата. Чух как хората крещят по време на спринта. Слязох на нивото на пистата. Оглеждах се навсякъде за това великолепно тяло и червената коса. Но ги нямаше.

Тогава отидох до „Бърза помощ“. Вътре седеше един тип и пушеше пура.

— Тук случайно да има една млада жена с червена коса? — попитах го аз. — Може да е припаднала… беше й лошо.

— Тук няма никакви жени с червени коси, господине.

Заболяха ме краката. Качих се обратно на втората тераса и започнах да мисля за следващото надбягване.

Към края на осмото надбягване бях изкярил сто трийсет и два долара. Смятах да заложа петдесет на четвъртия кон в последното надбягване. Тръгнах към гишетата и видях Тами, която стоеше на прага на едно служебно помещение. От едната й страна стоеше чернокож чистач с метла в ръка, а от другата — втори чернокож, който беше облечен много елегантно. Приличаше на сводник от филмите. Тами се ухили и ми махна. Отидох при тях.