Жени

— Тази вечер не мога.

— Когато кажеш!

— Не, не мога.

— Ти наистина ли си писателят Хенри Чинаски?

— Наистина.

— Аз съм готина мацка — каза тя.

— Сигурно.

— Казвам се Рошел.

— Довиждане, Рошел — рекох и затворих.

Ето, готово. Успях да го направя — поне този път.

Отидох в кухнята, отворих една опаковка витамин Е и изпих няколко таблетки с половин чаша минерална вода „Перие“. Тази вечер Чинаски трябваше да се представи добре. Слънчевите лъчи пронизваха венецианските щори и рисуваха по пода познатите шарки, а бялото вино се изстудяваше в хладилника.

Отворих вратата и излязох на верандата. Навън стоеше котка, която не бях виждал по-рано. Беше огромен котарак с блестяща черна козина и светещи жълти очи. Не се уплаши от мен. Дойде и се отърка в крака ми, като не спираше да мърка. Аз бях добър човек и той го знаеше. Животните познават такива неща. Имат инстинкти. Влязох в апартамента и той ме последва.

Намерих една консерва риба тон от най-добро качество. Отворих я и го нахраних.