Жени
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Жени». Краткое содержание книги:
Пусна ме да вляза и каза:
— Не вдигай шум. Да не събудиш Данси. Дъщеря ми. На шест годинки е, спи в спалнята.
Носех шест бири. Тами ги прибра в хладилника и извади две други, студени.
— Дъщеря ми не трябва да вижда нищо. И още не съм си оправила зъбите, така че имам лош дъх. Не може да се целуваме.
— Добре.
Вратата на спалнята беше затворена.
— Виж — каза тя, — трябва да взема витамин В. Налага се да си сваля гащите и да си ударя инжекция в гъза. Не гледай насам.
— Добре.
Проследих как напълни спринцовката с течност. После се обърнах на другата страна.
— Цялото трябва да си го бия — обясни тя.
Когато свърши, тя пусна малко червено радио.
— Хубава къща имаш — казах.
— Закъснявам за наема с един месец.
— Ох…
— Няма проблеми. Хазяинът живее в къщата отпред и засега го залъгвам.
— Добре.
— Старият пръдльо е женен. Обаче познай какво?
— Не мога.
— Онзи ден жена му беше отишла някъде и старият пръдльо ме покани на гости. Аз отидох, седнах и познай какво?
— Той си го извади?
— Не, пусна ми порно. Мислеше си, че така ще ме възбуди.
— Не те ли възбуди?
— Не, аз му казах така: „Господин Милър, трябва да тръгвам. Трябва да взема Данси от училище.“
Тами ми даде едно хапче. После започнахме да си говорим. И да пием бира.
В шест сутринта Тами разгъна дивана, на който седяхме. Имаше одеяло. Свалихме си обувките, легнахме си с дрехите и се завихме с одеялото. Аз я прегърнах отзад, като зарових лице в червената й коса. Надървих се. Започнах да я ръгам отзад, през дрехите. Чух как пръстите й се вкопчват в ръба на дивана.
— Трябва да си тръгвам — казах на Тами.
— Слушай, само трябва да направя закуска на Данси и да я закарам на училище. Няма проблеми да те види. Само ме изчакай да се върна.
— Не, тръгвам си — рекох.
Прибрах се пиян с колата. Слънцето вече беше изгряло, болезнено ярко и жълто…
44
От няколко години спях на един ужасен матрак със стърчащи пружини, които ми се забиваха в гърба. Същия следобед, след като се събудих, свалих матрака от леглото, завлякох го навън и го подпрях на кофата за боклук.
Върнах се и оставих вратата отворена.
Беше два следобед и беше горещо.
Тами влезе и седна на дивана.
— Трябва да изляза — казах й аз. — Отивам да си купя матрак.
— Матрак? Е, добре, ще си ходя.
— Не, Тами, чакай. Моля те. Ще се забавя само петнайсет минути. Изчакай ме, пий една бира.
— Добре — съгласи се тя.
На три пресечки надолу по булевард „Уестърн“ имаше магазин за матраци втора ръка. Паркирах отпред и влязох на бегом.
— Момчета! Трябва ми матрак… но БЪРЗО!
— За какво легло?
— Двойно.
— Ето този струва трийсет и пет долара.
— Ще го взема.
— Можете ли да го закарате с вашата кола?
— Не, карам фолксваген.
— Добре, ние ще го доставим. Какъв е адресът?
Когато се върнах, Тами още беше там.
— Къде е матракът?
— Сега ще дойде. Пий още една бира. Имаш ли някакви хапчета?
Тя ми даде, едно хапче. Светлината грееше в червената й коса.
Тами била избрана за мис „Слънчево зайче“ на фестивала в Ориндж Каунти през лятото на 1973-а. Оттогава бяха минали четири години, но все още си я биваше. Имаше повечко плът точно там, където трябва.
Пристигна човекът с матрака.
— Нека да ви помогна.
Доставчикът беше добър човек. Помогна ми да кача матрака на леглото. После забеляза Тами, която седеше на дивана. Ухили се и каза:
— Ей, здрасти.
— Много ви благодаря — прекъснах го аз.
Дадох му три долара и той си тръгна.
Отидох в спалнята и погледнах матрака. Тами влезе след мен. Матракът беше опакован в целофан. Започнах да го разкъсвам. Тами ми помагаше.
— Виж го само колко е хубав — каза тя.
— Да, така е — съгласих се аз.
Матракът беше с щампи в ярки цветове. Рози, стъбла, листа, виещи се лози. Приличаше на Райската градина, а струваше само трийсет и пет долара.
Тами не откъсваше поглед от него.
— Този матрак ме възбужда. Искам аз да му направя сефтето. Нека аз да бъда първата жена, която ще прави секс с теб на този матрак.
— Чудя се коя ли ще бъде втората.