Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Имаме победител! – навежда се по-близо към монитора. – Брадли Джон Дигън. Четирийсет и две годишен. Една предишна присъда за измама.
– Какъв вид измама?
Кирстен преглежда информацияга.
– Нещо, свързано с картина. – Продължава да чете. – Изглежда се е опитал да продаде картина, която никога не е съществувала.
– Какво?
– Чакай малко. Нека прегледам набързо останалото.
Кирстен отваря линка към документацията.
– Добре, ето. Творбата е нарисувана от художник на име Ейк. Нарича се „Гентски олтар“ и всъщност е съставена от няколко различни картини – пана, образуващи средната част и крилата на олтара. Едно от тези пана е било откраднато и никога не е намерено. Дигън се опитал да измами някой си Кристи, че паното е при него и възнамерява да го продаде.
– Мисля, че имаш предвид „Кристис“ – това е аукционна къща, не човек. Специализирана е в произведения на изкуството и антики.
– Добре, изложих се. Не купувам много произведения на изкуството. Освен ако плакатът на „Чипъндейл“ в спалнята ми не минава за изкуство.
– Не, не минава.
– Ако го видиш, повярвай ми, ще си промениш мнението.
– Убедена съм. В доклада пише ли още нещо за картината, която се е опитал да продаде?
Кирстен преглежда текста.
– Не много. Пише, че в едната част от олтарната творба били изобразени четири групи от хора, събрани на поляна, за да почетат Агнеца Божи, а Дигън твърдял, че притежава пета картина, на която била изобразена друга група, неспоменавана никъде преди това.
– Има ли обявена стойност на истинската картина? Или да се казва колко е искал Дигън?
Кирстен се зачита по-надолу.
– Таблото от олтара е от петнайсети век и е с размери – леле, това си е доста! – три на пет метра.
– По-голямо е от първия ми апартамент.
– Точно колкото моя сега – отбелязва Кирстен, после зърва сумата в долари. – Десет милиона! Дигън е искал поне десет милиона долара за своята картина. Човече, трябва наистина да е била страхотен фалшификат.
Мици мислено обобщава наличните до момента улики.
Пано от Гентския олтар.
Келтски кръст.
Флашка с някакъв код.
Убит търговец на антики.
Мъртъв мошеник.
Измамник, който търгува с произведения на изкуството и е свързан с британски дипломат, напуснал страната.
Мъжки глас нарушава концентрацията ѝ.
– Чуйте ме всички!
Мици вдига глава и вижда капитан Фуло, застанал до вратата. Повишава тон така, че дори ченгетата в най-далечната част на помещението да могат да го чуят.
– Хора, моля за внимание. Току-що ми се обадиха от болницата. Лейтенант Патрик Фицджералд е починал преди десет минути.
Разнасят се въздишки, той изчаква две-три секунди.
– Всеки, който иска да поговори с мен насаме, може да ме намери в кабинета ми.
60
СОХО, ЛОНДОН
Анджело Марчети е пропуснал да спомене някои неща на Жозеп Мардрид. Неща, които могат да станат причина за смъртта му.
Сега седи в долнопробна кръчма, близо до занемарен стриптийз бар, пие трето уиски и се опитва да не мисли за кашата, в която се е забъркал.
Беше излъгал, когато каза, че знае подробности за всички Рицарски гробища. Не знае. Истината е, че бе записал файла на флашка от ТСОА, докато се намираше в замъка „Каергуин“ в Уелс. Беше копирал данните от главния компютър заедно със сканираните версии на някои от свещените книги, съхранявани в Артурианската библиотека.
Планът беше да поиска от Гуин пари в замяна на флашката. Но нервите му не издържаха и той потърси друг начин да изкара пари, без да се излага директно на отмъщението на Ордена.
Получи шанс да го направи, когато се върна в Америка.
Беше натоварен да ръководи погребението на млад рицар, убит от трафиканти на оръжие. Гробището се намираше в националния парк близо до Гластънбъри, онзи в Кънектикът, САЩ.
След ритуала отпрати другите мъже, казвайки, че има нужда да остане насаме със загиналия им брат. Само че вместо да отдаде почитта си, открадна погребалния кръст на мъжа и тези на баща му и на дядо му, които лежаха в същата гробница.
Имаше познати, които да го продадат вместо него. Мъже, които го снабдяваха с дрога. Шефове на банди, които най-вероятно скоро щяха да го убият, ако не уреди дълговете си.
Стигнал на границата на финансовото отчаяние, Анджело даде един от кръстовете и оригиналната флашка с информацията от ТСОА на Кайл Коул, главата на фамилията Мара Салватруча. Бе преписал пасажи от книгите на хартия, за да заинтересува купувача, но беше задържал ключа за шифъра.