Шифърът на Камелот

Минава полунощ, когато урежда всичко на митницата и се ориентира до намиращия се до летището хотел „Хилтън“. Наглася будилника до леглото си, трупясва се на него и само след миг часовникът започва да звъни и да свети сякаш е сирена за ядрено нападение. Седем сутринта е. Мици не може да повярва, че шест часа са се изпарили за секунда.

Раменете и гърбът я болят зверски от сблъсъка в катастрофата, особено от страната, където коланът се бе впил в тялото и ѝ бе попречил да изхвърчи през предното стъкло на колата, въртяща се като парцалена кукла в пералня.

Слага си новата пола и раираната риза и открива, че не си пасват с вълнения пуловер толкова добре, колкото е очаквала. По-ужасното е, че черните кръгове около очите ѝ са още по-наситени – сякаш някой ѝ е изиграл номер и ги е изрисувал на лицето ѝ, докато е спала. Носът ѝ също се е подул още повече и кожата около счупеното е станала черна. Използва огледалото в банята, за да нагласи новия си тоалет, и си казва:

– Миц, ще трябва да се откажеш от идеята да си намериш съпруг с кралско потекло, докато си тук.

Към осем часа слиза долу за закуска. Има един час, за да се срещне с Бронти, да го информира за случая, да се отпишат от хотела и да намерят шофьора на посланика, който ще ги откара при него.

Младата жена до вратата на ресторанта отбелязва номера на стаята ѝ и я отвежда до маса за двама, която абсолютно случайно – или пък не – е в най-далечния ъгъл, където Мици не може да плаши останалите гости.

Бронти се появява скоро след като младият сервитьор – поляк – ѝ е налял чаша кафе, гледайки я съчувствено. ФБР агентът е облечен в панталони от рипсено кадифе в карамелен цвят, розова блуза с якичка и кафяв вълнен пуловер, метнат на раменете му.