Шифърът на Камелот

– Не.

– Случай на домашно насилие в Брукланд. Млада жена беше открита да скита из района. Изглеждаше така, сякаш не е яла от година. – Кимва към Мици: – Очите ѝ бяха като очи на панда от отоците, също като твоите. Хлапето бе направо синьо, с белези и наранявания по цялото тяло. И не можеше да говори.

– Шок?

– Лекарите казаха, че преди години езикът ѝ е бил защипан за устните с телбод за килими. Когато се възпалил, похитителят отрязал края му. Хлапето останало с половин език. Но можеше да пише. Пишеше неща, които никога не би искала да прочетеш. Фицджералд отговаряше за случая. Момичето посочило съборетината, където било държано и насилвано. Перверзникът отдавна бил изчезнал. Фицджералд претърсил мястото и намерил фризер в гаража.

– Мисля, че се досещам какво е имало вътре.

– Не мисля, че се досещаш. Фицджералд намерил трупове на новородени.

– Мамка му – отпуска глава Мици.

– Четири на брой. Подредени в линия. Шибаният социопат отвлякъл момичето, когато било на тринайсет години и го забременил четири пъти.

Мици се опитва да се хване за сламка. Иска ѝ се в случая да има нещо не толкова зловещо.

– Бебетата мъртвородени ли са били?

– Не. Той лично ги израждал, прерязвал пъпната им връв и ги слагал във фризера да умрат.

Тя поклаща бавно глава и се опитва да намери някакъв смисъл в историята.

– Защо? Защо ги е запазил? Защо не ги е заровил?

– Трофеи. Казал на момичето, че са доказателство за неговата мъжественост.

– Исусе! Моля ви, кажете ми, че чака смъртната си присъда в затвора, за да отида да се насладя на купона, когато настъпи големият ден.

– Умря в мотел в Ню Йорк. Някой го завързал за стол, напъхал част от чаршафа в устата му и го прострелял в слабините. Според криминалистите убиецът е изчакал поне час, преди да дръпне чаршафа от устата му, да пъхне пистолета между зъбите и да изстреля втория куршум.

– Добре свършена работа.

– Не само ти мислиш така. Никой не се зарови особено в случая, за да намери стрелеца. Най-малкото Фицджералд. Той не изглеждаше много изненадан от станалото. Не знам дали следиш мисълта ми.

Тя кимва:

– Надявам се, че в болницата ще успеят да го вдигнат на крака. Да направят трансплантация и каквото там е необходимо.

– Ще пуснем някои връзки. Да видим какво можем да сторим, за да го придвижим по-напред в списъка на чакащите за донор – кимва капитанът. Преглежда документите на бюрото си и изважда един лист. – Това е за теб.

Тя го взема и се взира в списъка с имена.

– Личните телефони на всички висши служители на британското посолство тук и в Лондон.

– Благодаря. Ще ги прозвъня, когато се върна в Калифорния.

Забелязва полуусмивката на Фуло. От вида, който показва, че началниците знаят нещо, което ти не знаеш.

– Пропускам ли нещо?

– Говорих с началника ти – госпожа Донован. Тя няма нищо против да се занимаваш с този случай оттук, от Вашингтон, независимо дали ще успееш да го разрешиш, или ще се окаже задънена улица.