Шифърът на Камелот

Мардрид сяда на мекия диван, а охранителите застават отстрани като колони.

– Разочарован ли сте, господин Марчети? – разкопчава сакото си мъжът. – Да не очаквахте да имам черна маска и рога и да размахвам дяволска опашка?

– Не съм имал никакви очаквания. Вашият посредник ви е предал един от погребалните кръстове. Имате ли интерес да работим заедно или не?

Мардрид посяга към вътрешния джоб на сакото си и вади оттам плик.

– Това са парите, които изгубихте на моите маси миналата вечер. – Мята плика на масичката от черешово дърво между тях. – Какво имате за мен?

Марчети протяга ръка към рафта под масичката и измъква келтски кръст. Подава го на Мардрид. Той го взема и го завърта, за да го огледа.

– Обещахте ми ценни артефакти и тайна информация, господин Марчети. За момента виждам само буца старо желязо.

– Много повече е. Това е артуриански погребален кръст.

В очите на Мардрид просветва искра на интерес.

– Моля, кажете ми повече.

– Когато някой от техните рицари бъде убит, го погребват с един от тези кръстове, поставен на гърдите му. Твърди се, че са изковани от същата руда като онази, използвана за Екскалибур.

– Очарователна история. И каква полза ще имам аз от този кръст?

– Повече от очарователна е, защото е истина. Хиляди от тези мъже от векове са погребвани в земя, чийто собственик е Гуин. Полагат ги в Рицарски гробища – това е името, което използва Орденът. Тайни парцели земя на тайни места, по целия свят. Предполагам, че ако ви дам указания за местоположението им и вие споделите информацията със света, а после полицията и пресата започнат да ровят наоколо, ще ви е приятно сър Оуен да стане обект на подобно внимание.