Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— Ако успееш да преживееш следващите няколко часа, някой ден може да имаш дете. Ще разкажеш ли на това дете какво ти се е случило през войната? Или ще бъдеш твърде засрамена?
Дете? Как можеше момиче в моето положение изобщо да планира раждане на дете? Бях прекарала последните две години, опитвайки се само да оцелея. Да имам дете бе извън моите представи.
— Отговори ми, еврейко!
Гласът му внезапно стана груб. Чувствах, че положението скоро ще излезе извън контрол. Той отново сграбчи лицето ми и го обърна към себе си. Опитах се да погледна встрани, но мъжът ме раздруса, изисквайки да го гледам в очите. Нямах сили да се противопоставя. Лицето му веднага се запечата в паметта ми. Както и звукът на неговия глас, и немският му с австрийски акцент. Все още го чувам.
— Какво ще кажеш на детето си за войната?
Какво искаше да чуе? Какво искаше да му отговоря?
Той стискаше лицето ми.
— Говори, еврейко! Какво ще кажеш на детето си за войната?
— Истината, хер щурмбанфюрер. Ще кажа на детето си истината.
Откъде дойдоха тези думи — не знам. Знам само, че ако трябваше да умра, щях да го сторя с малко достойнство. Отново си помислих за Регина, спускаща се към Менгеле, въоръжена с лъжица.
Той отпусна хватката си. Първата криза като че бе отминала. Есесовецът издиша шумно, сякаш изтощен от дългия си работен ден, после извади плоска бутилка от джоба на шинела си и отпи голяма глътка. За щастие не предложи и на мен. Върна бутилката в джоба си и запали цигара. Не ми предложи и цигара. Сякаш ми казваше: „Аз имам тютюн и алкохол. Ти нямаш нищо“.
— Истината? Каква е истината, както я виждаш ти, еврейко?
— Биркенау е истината, хер щурмбанфюрер.
— Не, скъпа, Биркенау не е истината. Биркенау е слух. Той е измислица на неприятелите на Райха и християнството. Той е сталинистка, атеистична пропаганда.
— А газовите камери? Крематориумите?
— Тези неща не са съществували в Биркенау.
— Аз ги видях, хер щурмбанфюрер. Ние всички ги видяхме.
— Никой няма да повярва на такова нещо. Никой няма да повярва, че е възможно да бъдат убити толкова много хора. Хиляди? Разбира се, смъртта на хиляди е възможна. В края на краищата това беше война. Стотици хиляди? Може би. Но милиони? — Той дръпна от цигарата си. — Да ти кажа истината, видях го със собствените си очи, но дори и аз не мога да повярвам.
В гората проехтя изстрел, после втори. Още две момичета си бяха отишли. Щурмбанфюрерът отпи още една солидна глътка от шишето си. Защо пиеше? Дали не се опитваше да се стопли? Или се ожесточаваше, преди да ме убие?
— Ще ти кажа какво ще разказваш за войната. Ще казваш, че сте били транспортирани на изток, че сте работили, че сте имали много храна и добро медицинско обслужване. Че сме се отнасяли с вас добре и хуманно.
— Ако това е истината, хер щурмбанфюрер, защо приличам на скелет?
Той не отговори, вместо това извади пистолета си и го опря до слепоочието ми.
— Кажи ми какво се е случило с вас през войната, еврейко. Били сте транспортирани на изток, работили сте и сте имали много храна и добро медицинско обслужване. Газовите камери и крематориумите са болшевишко-еврейски измислици. Кажи тези думи, еврейко!
Знаех, че няма да се измъкна жива от тази ситуация. Дори и да произнесях думите, щях да съм мъртва. Нямаше да ги кажа. Нямаше да му доставя това удоволствие. Затворих очи и зачаках куршумът да пробие тунел в мозъка ми и да ме освободи от мъчението.
Той свали пистолета и извика високо. Дотича друг есесовец. Щурмбанфюрерът му нареди да остане да ме пази, а той тръгна обратно между дърветата към пътя. Когато се върна, го съпровождаха две жени. Едната беше Рашел. Другата — Лене. Есесовецът заповяда на моя пазач да си върви, след това опря пистолета си в челото на Лене. Тя ме погледна в очите. Животът й бе в моите ръце.
— Кажи думите, еврейко! Били сте транспортирани на изток, работили сте и сте имали много храна и добро медицинско обслужване. Газовите камери и крематориумите са болшевишко-еврейски измислици.
Не можех да позволя Лене да бъде убита заради моето мълчание. Отворих уста да заговоря, но преди да успея да кажа думите, Рашел извика:
— Не ги казвай, Ирене! Той при всички случаи ще ни убие. Не му доставяй това удоволствие.
Щурмбанфюрерът махна пистолета си от главата на Лене и го опря в тази на Рашел.
— Ти ги кажи, еврейска кучко!