Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин ни събудиха в четири часа. Щях да се будя в четири часа всяка сутрин през следващите две години, освен през онези нощи, когато заповядваха специална нощна проверка и ни караха да стоим мирно с часове в ледения двор. Бяхме разделени на отряди и изпратени да работим. Повечето дни ни изкарваха в околностите, за да изкопаваме и пресяваме пясък за строителството, или да работим на полето за осъществяването на земеделски проекти. Някои дни строяхме пътища или пренасяхме камъни от място на място. Нямаше ден, в който да не бях бита: удар с тояга, шибване с камшик по гърба, ритник в ребрата. Простъпката можеше да е изпускането на камък или твърде дълго подпиране за почивка на дръжката на лопатата. Двете зими бяха мразовити. Не ни дадоха допълнително облекло да се защитим от студа даже когато работехме на открито. Летата бяха ужасно горещи. Всички се заразихме от малария. Комарите не правеха разлика между немските господари и еврейските роби. Дори и Менгеле заболя от малария.
Не ни даваха достатъчно храна, за да оцелеем, а само толкова, колкото бавно да умираме от глад и все пак да сме полезни за Райха. Менструацията ми спря, гърдите ми се стопиха. Не след дълго аз също изглеждах като едно от онези получовешки същества, които бях видяла през първия ден в Биркенау. Закуската представляваше сива вода, която те наричаха „чай“. За обяд — гранясала супа, която ядяхме на работното си място. Понякога в нея можеше да се открие малко парченце месо. Някои от момичетата отказваха да го ядат, защото не е кашер42. Аз не съблюдавах законите за хранителния режим, докато бях в Аушвиц-Биркенау. В лагерите на смъртта нямаше Бог и аз го мразех, задето ни бе изоставил на нашата съдба. Ако имаше месо в купата ми, изяждах го. За вечеря ни даваха хляб. Той бе почти изцяло от дървени трици. Научихме се да изяждаме половината от него вечерта и да запазваме останалото за сутринта, за да имаме нещо в стомасите си, преди да ни изведат да работим в полето. Ако човек рухнеше на земята по време на работа, го биеха. Ако не можеше да се изправи, го натоварваха на една талига и го откарваха в газовата камера.
Такъв беше животът ни в женския лагер в Биркенау. Събуждахме се. Изнасяхме от наровете мъртвите — щастливците, които бяха издъхнали тихо по време на сън. Пиехме нашия сив чай. Излизахме на проверка. Отивахме на работа под строй от по пет души в редица. Изяждахме обяда си. Биеха ни. Връщахме се в лагера. Правеха ни проверка. Изяждахме хляба си, заспивахме и чакахме всичко това да започне отново. Караха ни да работим на шабат. В неделите, когато е техният свят ден, не се работеше. Всяка трета неделя ни бръснеха. Всичко се извършваше по график. Всичко, освен селекциите.
Научихме се да ги предусещаме. Като при животните, нашите сетива за самосъхранение се изостриха. Населеността на лагера беше най-надеждният предупредителен знак. Когато лагерът бе много пълен, щеше да има селекция. Винаги ставаше без предупреждение. След проверката ни заповядваха да се наредим в редица по дължината на Лагерщрасе и да чакаме нашия ред пред Менгеле и неговия екип за селекция, да чакаме нашия шанс да докажем, че все още сме годни за работа, все още си струва да живеем.
Селекцията траеше цял ден. Не ни даваха храна, нито нещо за пиене. Някои никога не стигаха до масата, където Менгеле си играеше на Господ. Те бяха „избирани“ от есесовските садисти доста по-рано. Един гад на име Таубе се забавляваше да ни кара да правим „упражнения“, докато чакахме, така че да бъдем силни за избиращите. Той ни принуждаваше да правим лицеви опори, после ни заповядваше да заровим лица в калта и да стоим там. Таубе си имаше специално наказание за всяко момиче, което мръднеше. Той стъпваше на главата му с цялата си тежест и смазваше черепа му.
Най-накрая заставахме пред нашия съдия. Той ни оглеждаше от долу до горе, записваше си номера ни. „Отвори уста, еврейке! Вдигни ръце!“ Ние се опитвахме да се грижим за здравето си в тази клоака, но това беше невъзможно. Възпаленото гърло можеше да означава пътуване към газовата камера. Успокоителните средства и мехлемите бяха твърде ценни, за да се прахосват за евреи, така че порезна рана на ръката можеше да те отведе в камерата следващия път, когато Менгеле прочистваше населението на лагера.
42
„Чиста“ храна, т.е. разрешена от Мойсеевия закон. — Б.пр.