Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
Фермин се огледа наоколо. Мъждукащи крушки и свещи хвърляха немощна светлина от балконите. Той навлезе сред развалините, като прескачаше отломки от зидове, изпочупени водоливници и греди, оплетени в невероятни възли. Потърси празно място сред руините и накрая се сгуши под един камък, върху който все още се четеше номер 30, някогашният адрес на Давид Мартин. Зави се с палтото си и със старите вестници, които носеше под дрехите си. После се сви на кълбо, затвори очи и се помъчи да заспи.
След половин час студът започна да прониква чак до костите му. Влажен вятър лижеше руините, търсейки дупки и пролуки. Фермин отвори очи и се изправи. Тъкмо се опитваше да намери по-закътано убежище, когато забеляза, че един силует го наблюдава от улицата, и замръзна на място. Силуетът направи няколко крачки към него.
— Кой е там? — попита той.
Фигурата пристъпи още малко и далечният отблясък на една улична лампа очерта профила на висок, як мъж, облечен в черно. Фермин забеляза якичката: свещеник. Побърза да вдигне ръце в миролюбив жест.
— Тъкмо си тръгвам, отче. Моля ви, не викайте полицията.
Свещеникът го измери от глава до пети. Погледът му бе суров и имаше вид на човек, който е прекарал половината си живот, вдигайки чували на пристанището вместо потири.
— Гладен ли сте? — попита той.
Фермин, който на драго сърце би изял някой от разхвърляните наоколо камъни, стига да имаше кой да ги поръси с няколко капки зехтин, поклати глава.
— Току-що вечерях в „Сет портес“ и се натъпках до посиняване с ориз с калмари.
Бегла усмивка се мярна по лицето на свещеника.
— Елате — нареди той, преди да се обърне и да закрачи по улицата.
6
Отец Валера живееше на таванския етаж на една сграда в края на Пасео дел Борн, която, гледаше към покривите на пазара. Фермин на бърза ръка видя сметката на три чинии супа, няколко къшея сух хляб и две чаши разредено с вода вино, които свещеникът сложи пред него, докато го наблюдаваше с любопитство.
— Вие няма ли да вечеряте, отче?
— Нямам навика да вечерям. Хапнете си вие, че като ви гледам, май ви мъчи глад от 36-та насам.
Докато сърбаше звучно супата със залъци хляб, Фермин оглеждаше трапезарията. Очите му се спряха на остъкления шкаф до него, който показваше колекция от чинии и чаши, няколко фигурки на светци и скромен комплект сребърни прибори.
— И аз съм чел „Клетниците“, тъй че хич не си го и помисляйте — предупреди го свещеникът.
Фермин кимна засрамен.
— Как се казвате?
— Фермин Ромеро де Торес, на услугите на Ваше сиятелство.
— Търсят ли ви, Фермин?
— Зависи как ще се погледне. Темата е сложна.
— Ако не искате да ми кажете, не е моя работа. Но с тези дрехи няма да отидете далече. Ще се озовете в затвора още преди да сте стигнали Виа Лайетана. Напоследък спират много хора, които са се крили известно време. Трябва да бъдете много предпазлив.
— Щом успея да сложа ръка на едни банкови капитали, които бях замразил, мисля да се отбия в „Ел Дике Флотанте“ и да изляза оттам издокаран като картинка.
— Не се и съмнявам. Я станете за малко.
Фермин остави лъжицата и се изправи. Свещеникът го огледа внимателно.
— Рамон беше два пъти колкото вас, но мисля, че някои негови дрехи от младежките му години ще ви стоят добре.
— Рамон?
— Брат ми. Убиха го долу на улицата, пред входната врата, през май 1938 г. Търсели мен, а той им се опълчил. Беше музикант. Свиреше в градския оркестър. Първи тромпет.
— Много съжалявам, отче.
Свещеникът сви рамене.
— Кажи-речи всеки е изгубил някого, независимо от коя фракция.
— Аз не съм от никоя фракция — заяви Фермин. — Нещо повече, за мен знамената са просто едни цветни парцали, които миришат на гранясало. Стига ми да видя как някой се е омотал в тях и бълва химни, речи и лозунги, за да ме хване диария. Винаги съм мислел, че всеки, който има влечение към стадото, трябва да е малко нещо овца.
— Сигурно хич не ви е лесно в тази страна.
— Идея си нямате до каква степен. Но винаги си казвам, че прекият достъп до добра шунка серано компенсира всичко. Пък и по цял свят е едно и също.