Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
Накрая капка пот се процеди от едната му вежда и опари лявото му око. Той се отърси от магията, избърса с ръкав лицето си, после се пресегна предпазливо към командния пулт, намиращ се непосредствено пред него, и започна да докосва различните, познати издутини, докато опипващите му пръсти намериха онова, което търсеха. Джордино перна нагоре превключвателя.
Вградените в корпуса на дълбоководната подводница светлини блеснаха и прорязаха с ярка ивица вечната нощ. Въпреки че тесните страни на светлинния сноп мигом се превърнаха в черно-сини, мъничките организми, плуващи покрай правия ярък блясък, отразяваха светлината на няколко метра над и под пространството на илюминатора. Джордино извърна лице, за да не замъгли дебелия плексиглас, изпусна дълбока въздишка и се облегна назад в тапицираното лоцманско кресло. Измина почти минута и едва тогава той се наведе над командното табло и започна отново да вдъхва живот на смълчания плавателен съд. Провери редиците от измервателни уреди, докато трепкащите стрелки бъдат коригирани до желаното от него положение, после огледа контролните лампички, за да се увери, че всички те подават мигащия си зелен сигнал за безаварийно действие и накрая включи отново електрическите системи на „Сафо I“. Джордино се извъртя с креслото и погледна безцелно през централната пътека към кърмата. За НЮМА това може и да беше най-новата и най-голямата изследователска подводница в света, но когато Ал Джордино я видя за първи път, оприличи цялостната й конструкция на гигантска пура върху кънка за лед.
„Сафо I“ не беше построена, за да съперничи на военните подводници. Тя беше работен плавателен съд. Нейната цел се свеждаше до научно изследване на океанското дъно и всеки неин квадратен сантиметър беше оползотворен така, че да настани удобно седемчленен екипаж и два тона океанографска изследователска апаратура и оборудване. „Сафо I“ никога нямаше да изстреля ракетен снаряд или да пресече океана със скорост седемдесет морски възела в час, но затова пък можеше да работи там, където никоя друга подводница не бе посмяла да се спусне — на 7000 метра под океанската повърхност. И все пак Джордино не се чувстваше напълно спокоен. Той погледна дълбокомера и трепна, като видя, че стрелката сочи близо 3800 метра. Налягането на водната маса се увеличаваше със скорост петнайсет паунда на квадратен инч на всеки трийсет фута. Отново примигна, когато пресметна наум приблизителния отговор — 6200 паунда на кв. инч, толкова беше налягането в момента върху червената боя на дебелата титанова обшивка на „Сафо I“.
— Какво ще кажеш за чаша прясна утайка?
Джордино вдигна поглед към сериозното лице на Омар Удсън, фотографа на мисията. Удсън беше с чаша димящо кафе в ръка.
— Завеждащият вентили и превключватели трябваше да е получил дажбата си от кафе точно преди пет минути — упрекна го Джордино.
— Съжалявам. Някой идиот изключи осветлението. — Удсън му подаде чашата. — Проверено ли е всичко?
— Бордът е наред — отвърна Джордино. — Дадох почивка на акумулаторната секция на кърмата. Ще прекъснем за осемнайсет часа централната секция.
— Извадихме късмет, че не бяхме понесени към някоя оголена скала, когато се спускахме.
— Ти явно се майтапиш. — Джордино се изхлузи надолу в седалката, присви очи и се прозя незабележимо без усилие. — От шест часа насам хидролокаторът не е открил скала по-голяма от бейзболна топка. Тук дъното е плоско като корема на приятелката ми.
— Искаш да кажеш като гърдите й — подметна Удсън. — Нали съм я виждал на снимка. — Той се усмихна, което беше рядко за него.
— Никой не е съвършен — отстъпи Джордино. — Но като се има предвид, че баща й е заможен разпространител на алкохол, мога да си затворя очите пред недостатъците й…
Той млъкна, като видя Руди Гън, командира на мисията, да надниква в лоцманската кабина. Беше нисък и слаб човек, с широко отворени очи, които, уголемени от очилата с рогови рамки, се взираха напрегнато над едър римлянски нос и му придаваха вид на недохранен бухал, готов за нападение. Видът му обаче лъжеше. Руди Гън беше сърдечен и любезен човек. Всеки, който беше служил под неговото ръководство, го уважаваше неимоверно.