Върховното кралство [Рицарят]

— Отпуснете се, татко.

— И сега… и сега имат наглостта да ме… да ме…

Херцогът си пое дълбоко въздух, после затвори очи и бавно издиша. Изчака малко, докато умелият масаж на дъщеря му окаже своето въздействие, и каза:

— Това е работа на Ебар. Възползвал се е от нашето пътуване до Аргор, за да организира тази… идиотщина. Мисля, че не му е било много трудно да убеди другите. Всичките са на ръба да се насерат от страх, откакто разбраха, че Лорн ще бъде освободен…

— Но Лорн никога не е имал нищо общо с тях, само с вас.

— Да.

— Следователно не познава никого от другите членове на Ирелис, нали?

— Разбира се! Ама какво искаш? Те се страхуват и от сянката си.

Младата жена помисли.

— Добре, но какво са смятали да правят с Лорн, след като го отвлекат? — запита се тя на глас.

— А! — изкикоти се Дънкан. — Дори не съм сигурен, че тия идиоти са знаели какво да правят.

— Кой се е натоварил с работата?

Херцогът вдигна рамене.

— Не знам. Все още не са ми известни всички подробности. Но се съмнявам Ебар да си е изцапал ръцете… Както и да е, злото е сторено. И сега аз трябва да се оправям с последиците.

Ейлин престана да масажира баща си, седна на коленете му и попита:

— Но какво зло всъщност? Толкова ли е сериозно, татко?

— Кой знае как ще реагира Лорн. А ако реши да се разправя с нас?

— Първо трябва да разбере кой се е опитал да го отвлече…

— Кой друг, освен Ирелис, ще иска да го накара да мълчи? Кой друг би бил заинтересован той да изчезне? Ако Лорн още не го е разбрал, скоро ще разбере.

Ейлин стана и — съвършено гола — направи няколко крачки, като размишляваше на глас.

— Това не е сигурно. Лорн несъмнено има достатъчно други врагове, които далеч не са очаровани от завръщането му. Освен това какво може да направи той против нас? Да говори? Защо ще го прави сега, когато до този момент мълчеше?

— Да… може би си права… Както и да е, ще трябва да го държим под око.

Младата жена престана да върви напред-назад.

— Така или иначе не възнамерявахте ли да правите точно това?

— Да — призна Дънкан, като направи гримаса.

За миг остана замислен, после заяви:

— Ще направя така, че Ебар дълго да не може да се съвземе от тази погрешна стъпка. Ще го вкарам в правия път и ще го накарам да върви в крак. Колкото до Лорн… Мисля, че е най-добре да чакаме и да наблюдаваме. Убеден съм, че ако Върховният крал е наредил да бъде освободен, то не е само, за да поправи една…

Търсеше точната дума.

— Несправедливост? — предложи Ейлин.

Херцогът се усмихна.

— Да — каза той. — Една ужасна несправедливост.