Върховното кралство [Рицарят]

Тогава Лорн се обърна към трите вълка, които вече бяха привършили с коня и се приближаваха с ръмжене към него. Лорн се приготви да се отбранява. Държеше меча си с две ръце, здраво стъпил на краката си. Погледът му беше сигурен, а дишането — равномерно. Въпреки това се съмняваше, че ще може да победи в тази битка. Сърцето му бясно биеше. Но той беше воин, а воините умираха в битка.

Видя, че вълците, все така застрашителни, се разпръскват, за да го обградят, и бавно започна да отстъпва. Стъпка, после втора, без да изпуска вълците от поглед — изкачи се бавно по могилата и стигна до големите изправени камъни.

И тук, с гръб, опрян в камъните, зачака…

Вълците ръмжаха оглушително, но се колебаеха, озъбени, посягаха с муцуните си към Лорн, който се мъчеше да държи и трите под око.

Изведнъж единият от тях се хвърли напред, което даде знак на глутницата.

Лорн хвана най-бързия, докато скачаше. Счупи челюстта му с един ритник, преди да забие меча си между очите му и да му разбие черепа. После хвана за гърлото единия вълк, който се беше изправил на задните си лапи, за да го нападне и заби острието в корема му чак до дръжката. Отърва се с рамо, раздрано от острите нокти на животното, преди да изтегли меча си и да го вдигне към последния вълк, който скачаше върху него. Животното се надяна на стоманеното острие. Но въпреки острието, забито в гърдите му, то събори Лорн, като тежко падна върху него и опита да го захапе за врата. С обляно от кървави лиги лице, Лорн трябваше да пусне оръжието си, за да хване муцуната на животното с две ръце и да го държи на разстояние. Известно време се бориха, докато накрая вълкът се изтощи и Лорн успя да се изправи и да го възседне. С ръка, захапана от резците на чудовището, той опипом намери камата, пъхната в ботуша му, и няколко пъти я заби в хълбока на вълка. Ожесточи се, удряше и удряше.