Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
Мамка му. Помоли се Гуеро да е умрял бързо. Да са го гръмнали и край, заедно с „Чесна“-та. Да е станал храна на акулите, вместо да са го завели в пустинята, за да му задават въпроси. При федералните и ДЕА въпросите обикновено приключваха със затвора в Алмолойа или в Тусон. Човек може да стигне до споразумение, да се договори. Може да стане свидетел, ползващ се със специална защита, или привилегирован затворник, ако знае как да изиграе картите си. Но делата на Гуеро никога не минаваха оттам. Не беше страхливец, нито предател. Беше мамил съвсем малко, повече за удоволствието да живее на ръба на острието, отколкото за пари. Ние от Сан Антонио, перчеше се той, обичаме да си играем с огъня. Да преметнеш тия типове според него беше забавно. И им се надсмиваше в себе си, когато му нареждаха „закарай това, откарай онова, момче, не се бави“, когато го вземаха за прост наемен убиец за хиляда песос и когато му подхвърляха на масата, без капка уважение, пачки новички долари при завръщането от всеки полет, от който шефовете трупаха чували с пари, а той рискуваше свободата и живота си. Проблемът беше, че на Гуеро не му стигаше да свърши работата, необходимо му бе да го разкаже. Имаше голяма уста. За какво да сваляш най-хубавата женска, ако не можеш да се изфукаш пред всички приятели. А ако дойдат убийците, нека „Лос Тигрес“ или „Лос Туканес“ от Тихуана запеят за теб и песните им да звучат по баровете и по радиото в колите. Дявол да го вземе. Чиста легенда, приятелю. Много пъти, сгушена в рамото му, докато пиеха в някой бар, на празненство, или между два танца в салон „Мароко“, той с бира „Пасифико“ в ръка, а тя с нос напрашен от бели кокаинови въздишки, потръпваше, чувайки го да споделя с приятелите си неща, които всеки здравомислещ човек би запазил в дълбока тайна. Тереса нямаше образование, нямаше нищо друго, освен Гуеро, но знаеше, че приятелите се доказват само ако те посетят в болницата, в затвора или на гробището. Което идваше да каже, че приятелите са приятели, докато не престанат да бъдат такива.
Премина три пресечки, без да поглежда назад. Нямаше начин. Токовете й бяха прекалено високи и разбра, че ще си изкълчи глезена, ако се втурне да тича. Събу се, прибра обувките в сака и боса зави надясно на следващия ъгъл, за да излезе на улица „Хуарес“. Там се спря пред една закусвалня, за да провери дали не я следят. Не видя нищо обезпокоително, така че, за да си даде време да размисли и успокои туптенето на сърцето си, бутна вратата на заведението и седна на една маса в дъното, с гръб към стената и поглед към улицата. За да изследва Ситуацията, както присмехулно би казал Гуеро. Или поне да се опита. Влажната коса се спускаше пред лицето й, отмахна я само един път, после реши, че така е по-добре, за да го скрива малко. Сервираха й шейк от нопал9. Известно време не помръдна, неспособна на две поредни свързани мисли. После почувства желание да пуши и си даде сметка, че при лудото бягство бе забравила цигарите си. Помоли за една цигара жената на бара, прие огънчето от запалката й, докато се правеше, че не забелязва учудения й поглед, отправен към босите й крака. Остана безмълвна, пушеше и се опитваше да подреди мислите си. Сега, да. Димът в белите дробове й възвърна някакво спокойствие, достатъчно, за да анализира по-практично Ситуацията. Трябваше да стигне до другата, сигурната къща, преди койотите да я открият и тя самата да свърши без време като второстепенен герой в тия наркопесни10, които Гуеро си мечтаеше „Лос Тигрес“ и „Лос Туканес“ да създадат за него. Там бяха парите и документите. А без тях, колкото и да бягаше, никога никъде нямаше да стигне. Там беше и бележникът на Гуеро: телефони, адреси, контакти, нелегални писти в Южна Калифорния, Сонора, Чихуахуа и Коауила, приятели и неприятели. Не беше лесно да се разграничат едните от другите — в Колумбия, Гватемала, Хондурас, от едната и другата страна на река Браво: Ел Пасо, Хуарес, Сан Антонио. Бележника го изгаряш или го скриваш, беше й казал той. За твое добро дори не поглеждай вътре, хубавице. Дори не поглеждай. Само в краен случай, ако си съвсем отчаяна, го дай на дон Епифанио Варгас, размени го срещу живота си. Ясно ли е? Закълни ми се, че няма да отваряш бележника за нищо на света. Закълни се в Господа и Света Богородица. Ела тук. Закълни се в това, което държиш в ръцете си.
9
Вид кактус. — Б.пр.
10
Така наречените Narcocorridas съставляват голяма част от съвременния песенен фолклор на Мексико. — Б.р.