Не се сбогувам [bg]

Девойката живееше в града като прислужница на „аблокат по законите", но той сега бил „закъсал", защото на кого в днешно време са му притрябвали тези закони, другите богаташи също изчезнали и нямало къде да се работи, вкъщи я чакали баща й, майка й, а и няколко ухажори се върнали от фронта.

Лелчето се занимаваше с натурална размяна. Носеше от Самара необходими стоки по селата и се връщаше с продукти.

- А стоката ти къде е? - попита я подозрителният Яша. - Така като те гледам, нищо не носиш.

Жената се заколеба - дали да каже, дали да си мълчи, но много й се искаше да се изфука. Бръкна някъде под полата и издрънча по масата с малка торбичка.

- Ето, един фунт игли. По селата жените няма с какво да шият. По чувал брашно за игла дават.

Като за революционно време това си бе сериозно богатство. Всички почтително замълчаха. Но Яша се усъмни:

- Те че ще дадат, ще дадат, а ти как ще замъкнеш всичко до града? Тук с една талига не можеш да се оправиш. Каруци, коне. А пък и на влизане в града ще ти я приберат. А могат и да те гръмнат като спекулантка. Дето се вика, язък ти за зора.

Жената хитро смигна:

- Кумът ми работи в железопътния отдел. Разбрали сме се. Аз му давам половината брашно, а той доставя всичко, както си следва.

От този момент започнаха да я уважават още повече. След това гимназистът разсмя всички.

- Аз също отивам на село за продукти. Тук - той се потупа по гърдите - нося албум с марки. Цял живот съм ги събирал, от втори клас. Колониални са. През лятото за тях ми даваха колело и въздушна пушка. Отказах се и добре направих. Няма да ги дам евтино.

Всички здравата се посмяха - попчето - прикривайки устата си с ръка, жените - с квичене, Яша - с цяло гърло. Особено когато младежът замига на парцали и изломоти:

- Та аз не знам какво да нося. За първи път отивам.

Във веселбата не участваше само морякът, който веднага след като влакът потегли, се зави през глава и захърка, и китаецът - той през цялото време си нагласяше вързопа и май все пак не разбираше много-много руски.

- А вие, другарю, защо пътешествате? - погледна нагоре към Черни лелката, и смушка съседката, понеже не се виждаше отгоре.

- На мен жизнената ми стихия е такава - да пътешествам - отвърна обитателят на възвишеното място. - Наблюдавам живота.

- Знаем ги ние такива наблюдатели, да си вардиш нещата - прошепна спекулантката на девойката и прибра скъпоценната торбичка обратно под полата.

Дойде редът на азиатеца, когото всички от самото начало поглеждаха с любопитство, но след сблъсъка с милиционера ги беше малко шубе от него.

- Гражданино китаец, вие сигурно сте тръгнали да замените манифактурата си? -попита го неуморната лелка. - Ако е басма - този плат винаги се търси. А ако е вашата там китайска коприна, тогава трябва да знаете къде да го занесете. Мога да помогна.