Колекционерът на татуировки [bg]

3.

Човек може да възприема смъртта по два начина.

В криминалистиката разследващият гледа на нея абстрактно, приема я просто като събитие, което е породило поредица от задачи. Добрият криминалист вижда това събитие като през лупата на историята; най-добре е да възприемаш смъртта като фикция, а жертвата — като някого, който никога не е съществувал. Абстрахирането е необходим инструмент при огледа на местопрестъпление точно колкото гумените ръкавици и УВ-лампата.

Седнал в червено-сивата инвалидна количка „Меритс“ пред прозореца на къщата си на булевард „Сентръл Парк Уест“, Линкълн Райм разсъждаваше за една наскоро настъпила смърт точно по този начин. Миналата седмица в центъра на града бе убит мъж — опит за грабеж, завършил с летален изход. Вечерта жертвата излязла от Службата по околна среда и някой я завлякъл в безлюдния строеж отсреща. Вместо да даде портфейла си, човекът се опитал да се съпротивлява и бил наръган с нож.

Разследването, материалите по което сега бяха пред него, бе съвсем рутинно, с оскъдните веществени доказателства, характерни за такъв вид убийства: евтин, нащърбен кухненски нож с пръстови отпечатъци, нефигуриращи в системата; неясни следи от обувки в мокрия сняг, с който е била покрита земята в нощта на убийството; и всякакви частици, фасове и други подобни, останали от дни и дори седмици преди престъплението. Тоест неизползваеми. По всичко изглеждаше, че става дума за случайно убийство, и нищо не сочеше към вероятните извършители. Полицията бе разговаряла с колегите на жертвата в екологичната служба, с приятели и роднини. Нямаше намесени наркотици, нямаше съмнителни сделки, нямаше ревниви любовници, нямаше ревниви съпрузи на любовници.