Огненият херцог [bg]

— Нищо подобно. Първо, облякла си пуловер. Не смяташ ли, че ще е малко трудно да ти разкопчеят ризката, а?

— Точно така.

— Това, за което исках да ви помоля и двамата — продължи Тори, — е да ми кажете честно дали не носите нещо, което… което може да създаде проблеми.

Иън вече бе отворил кутия пепси.

— Само една цигарка с трева — каза той и я показа. — Все си мислех, че…

— Хич недей да мислиш. Млъквай и я разкарай. Ако не си забелязал, цялата страна е тръгнала на лов за наркотизирани вещици и нямам никакво намерение да ме сложат на кладата. — Тори спусна прозореца. — Ако не ти е известно, по закон имат право да конфискуват колата.

— И аз така знам — каза Иън, докато гълташе натрошената цигара. — Сигурно си се изръсил с осемдесетачка, а?

— Махай я!

— Гълтам, гълтам.

— Здрасти, Тори! — Гласът на ченгето прозвуча познато, но Тори не успя да се сети веднага кой е човекът. След това отвори вратата със замах и изскочи от колата.

— Майка ти никога ли не ти е казвала да не караш като луд? — Ченгето скръсти ръце на едрите си гърди и се опита да си придаде строг вид, но усмивката, която се плъзна по лицето му, развали всичко.

Ченгето бе само няколко години по-възрастен от Тори и широкото скандинавско лице, скрито под гъсто избуяла, пясъчно руса коса, бе добре познато на младежа. Тори не можа да се сдържи и също се засмя.

— Джеф Скапаняков Бйерке — произнесе той името с типичното норвежко произношение и възходяща интонация на последната сричка. Семейство Бйерке се бяха заселили в Северна Дакота още през седемдесетте години на деветнайсети век и само най-старите помнеха по някоя и друга дума на норвежки, но също както повечето хора в тази част на щата, си бяха запазили стария акцент единствено като израз на гордост. — Как си?

Лицето на Джеф се озари от широка усмивка.

— Само ако знаех, че си ти — отвърна той, — щях…

— Щеше да ме пуснеш да мина между капките, нали?

— Да, бе. Щях да ти прострелям гумата и да видя какво ще направиш, като се завъртиш. — Джеф подръпна колана си, модел „Сам Браун“. — Честно казано, аз лично пет пари не давам, но сто и трийсет е малко множко за тази отсечка. — Той се приближи към колата и надникна в купето. — Няма ли да ме представиш на приятелите си? Или след две години в колежа вече се смяташ за прекалено голям баровец, та не желаеш да имаш нищо общо с плебеите?

Тори не се сдържа и се разсмя.

— Ако не ме лъже паметта, ти май завърши Северозападния неотдавна. Не бях разбрал, че си поел работата на стария Джон Хонистед.

— Времената са трудни, работата си е работа, а Джон се пенсионира през февруари — обясни Джеф и протегна ръка на Маги през прозореца. — Джеф Бйерке — каза той. — Едно време смилах от бой приятеля ви, докато беше по-малък, но после той се заигра със заострените пръчици.