Огненият херцог [bg]

— А после можеш и да поспиш, и да похъркаш.

Иън се ухили.

— Да, а после може да си поотпочина и да направя една сиеста. Ще съм готов за отмаряне веднага след вечеря, още преди да дойде време да си лягаме.

Тори също се ухили.

— Идеята е страхотна. — Беше му приятно, че Иън се е поотпуснал. Той имаше огромна нужда от ваканция. Приятелят му бе напрегнат до краен предел през повечето време.

Иън вдигна вежда.

— Ами то… ако ми доскучае, вашата зала за фехтовки в приземието приема ли обикновени хора?

Тори си наложи да не се мръщи и се усмихна. Кратката почивка вече намирисваше на тренировка.

— Разбира се. Слизаш по стълбите от кухнята, лампите се палят най-горе на стълбите, отляво. Когато искаш, иди.

— Първо банята и малка дрямка. Всеки трябва да си знае приоритетите. — Той вече откопчаваше ризата си.

Тори се усмихваше, когато затвори вратата и се насочи надолу по стълбите. Иън веднага бе степенувал времето на ваканцията по важност.

Тори качи още багаж по стълбите и стовари раницата си пред своята врата, а след това занесе малкия сак на Маги в гостната. Остави го на пода до старото бюро с подвижен капак.

— Тук ще ти е удобно — каза тихо той. — Това е едно от любимите ми места.

Тори обичаше тази стая. Като дете, когато собствената му стая ставаше прекалено разхвърляна, за да може да остава там, често си пренасяше по някоя книга и се изтягаше на двойното легло, за да почете. Беше така, докато татко не го спипа и не го накара да си подреди и почисти стаята и го наказа да не мърда, докато леговището му не придобие вид. Тогава татко заключи гостната, въпреки че нямаше понятие кога чичо Хоузи му е показал тайния вход зад бюрото, който отвеждаше в стаята на Тори през гардероба на гостната. Тори скришом измъкваше една извита тел, скътана върху неговия гардероб, и започваше да ръчка през почти невидимата дупчица, която дори и при внимателен оглед приличаше на луфт между дървените панели. След това отваряше вратата и изместваше бюрото, за да не му пречи, минаваше оттатък и си допиташе книгата, преди да се заеме с подреждането и чистенето.

— Много е хубаво — каза тя и се облегна на вратата. Усмивката й бе малко пресилена. — Не си ми казвал, че майка ти прилича на едно от момичетата на Плейбой — каза тя. — И моментът с очилата и кока. Сигурно трябваше да я помисля за съвсем обикновена, така както си бе вдигнала косата.

Той не се стърпя и се усмихна.

— Тя е борсов инвеститор.

Маги докосна ъгълчето на устата си с език.

— Баща ми има борсов агент. Едно дребно плешиво човече с шкембе и вечно оплакващ се от лошото си храносмилане.

Тори поклати глава.

— Не става въпрос за борсов агент или брокер. Брокерите купуват акции от името на други, опитват се да обърнат ценните книжа възможно най-бързо, също като дилърите на блекджек, които те карат да играеш на шест ръце едновременно. — Той се наведе, за да вдигне раницата си и сака на Маги. — Тя е инвеститор. Мама сама си подбира акциите и влага свои пари. Е, парите, които имат с татко.