![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
Той вдигна пръст.
— След като знам, че Станар дел Брунден ще представлява Каменния Херцог, и след като острието му ме е пробождало повече пъти, отколкото съм в състояние да преброя, настоявам да видя вашето доказателство, преди да се посветя на задачата и преди да се отдам телом и духом на каузата.
Дали този път не прекали? Ноздрите на Огнения Херцог се разшириха.
— Този път нека бъде, както искаш. Но не си въобразявай, че си изключителен, Родик от второ поколение. Много лесно ще те подменя.
Родик се подсмихна. Малцина бяха по-добри майстори на меча от него и повечето от тях бяха неразривно свързани с Висините и нямаше начин да бъдат привлечени към по-низшите родове.
— И с кого ще ме подмените, Ваше Топлейшество? Може би с Ториан Дел Ториан?
Смяташе думите му да прозвучат като закачка. Само че лицето на Огнения Херцог остана неестествено спокойно и безизразно.
— Това едва ли ще е възможно — каза той, без да очаква коментар на думите си. — Но може да дойде време — продължи Огненият Херцог и внезапно спря. — Ще дойде време, надявам се, когато ще станеш излишен, когато сам ще представлявам моя род.
Не. Опитът да се прикрие не бе сполучлив. Огненият Херцог знаеше нещо, а той не успя да разбере какво. Старите благородници все си въобразяваха, че са по-мъдри от новите, и за пръв път Родик бе съгласен, че е така.
Ториан, помисли си той, когато някакъв прислужник в алена ливрея го поведе извън кабинета на Негово Топлейшество по неестествено просторния коридор.
Ториан Предателя.
Възможно ли бе Ториан да е жив? И ако беше жив, къде се криеше? Определено не бе в Независимите Владения.
Трябваше да съобщи на Маестрото по Дуелите.
Част първа
Хардуд, Северна Дакота
Глава 1
Фехтовчици
Много преди да отбият по шосе 1–29 при Томпсън, Тори изключи касетофона. Беше се наслушал на Ван Хейлън. По пода на колата се търкаляха опаковки от Макдоналдс, осеяни с мазни лепкави петна, празни смачкани кутии кока-кола, дори пликове от прясната зеленчукова салата, която Маги настоя да купят в „Супер цена“ край Минеаполис.
Тори Торсен смяташе, че за вегетарианка тя не е съвсем смахната. От друга страна, лошите навици на Иън успяваха да прикрият чудатостите и на двамата му спътници. Иън Силвърстайн не бе точно мърляв, по-скоро бе разхвърлян. Той никога не окачваше на място влажните използвани хавлиени кърпи, нито пък ги просваше над мивката, след като бе по-лесно да ги пусне или на някой стол, или просто на пода.
— Амиии… има една бензиностанция… по дяволите, това е сервиз… в Хътън — каза Тори и свали прозореца на стария рамблър, за да си подпре левия лакът. — Защо не спрем да почистим малко? Поне ще изхвърлим боклуците от колата.
Мериан Кристенсен прикри усмивката си с длан, но Иън се разкиска на висок глас.
— Да не би мамчето да не може да търпи мръсни коли? — изгъргори насмешливо Иън.
— Я млъквай — каза Тори, въпреки че не очакваше Иън да престане.
С удоволствие и изненада откри, че греши.
— Мир — предложи Иън. — Не исках да те обидя.
Тори вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и забеляза, че Иън е вдигнал ръка.
— Но честно да ви кажа — призна Иън, — все така става. И при теб, Маги. Имаш си собствен живот в училище, но щом потеглиш с колата…
— Аз нямам кола — прекъсна го Маги.
— … щом се запътиш към къщи, се превръщаш в момиченцето на Бък и Марта…
— Родителите ми се казват Албърт и Рейчъл.
— … момиченцето на Албърт и Рейчъл. Хващаш правия път и полагаш специални усилия, за да си миеш и врата… — Иън се почеса там, където рядката брада се триеше в яката. — Бас държа, че и леглото си оправяш.
Маги повдигна едната си вежда.
— Ти не го ли оправяш?
Не, не го оправяше. Случаите, когато тя оставаше в стаята на Тори и изритваха Иън, Тори оправяше леглото на съквартиранта си. Така изглеждаше по-спретнато и приятно.
Иън сви рамене.
— Абе, честно да ви кажа… струва ми се, че след като ще си лягам пак след шестнайсет часа, то какъв е смисълът?
— Тоест?
— Какъв смисъл има да го оправям, Мериан?