Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
— Добре — съгласи се той.
— И нямаш нищо против да го направя в работно време?
Курц просто я изгледа. Тя се беше върнала на работа при него миналата есен, в деня, в който той излезе от затвора. След дванадесетгодишно прекъсване.
— Някога казвал ли съм ти колко часа трябва да работиш и как да прекарваш деня си? — попита я най-накрая Курц. — Ако успееш да се справиш с работата за „Суитхарт Сърч“ за десет минути, през останалата част от деня можеш да си почиваш, ако искаш. Все ми е тая.
— Аха — отвърна Арлен, а физиономията ѝ довърши изречението. Доскоро ѝ се налагаше да работи за фирмата по десет-дванадесет часа през седмичните дни, през повечето съботи и от време на време през неделя. Тя загаси цигарата и си извади нова, но не я запали.
— От какво друго имаме нужда? — попита Курц.
— От тридесет и пет хиляди долара — отговори Арлен.
Той реагира по същия начин, по който реагираше винаги на изненадите — с безизразно лице.
— За нов сървър и за някои проучвания — добави секретарката.
— Смятах, че този сървър и вече направените проучвания са достатъчни за работата на „Суитхарт Сърч“ през следващите две години — каза Курц.
— Така е — съгласи се тя. — Парите са за „Сватбени камбани“.
— „Сватбени камбани“?
Арлен си запали новата цигара и си дръпна бавно и дълго от нея. Накрая издиша дима и обясни:
— Идеята ти за издирването на бивши гаджета от гимназията беше чудесна, Джо, и от нея се вадят добри пари, но стигаме до момента, в който постъпленията ни намаляват.
— Само след четири месеца? — учуди се Курц.
Секретарката размаха лакираните си нокти в сложен жест.
— Онова, което ни различава от останалите онлайн услуги за търсене на бивши гаджета от училище, е, че ти проследяваш някои от тези хора лично и им предаваш любовните писма.
— Аха. Е, и? — В този момент Курц разбра какво имаше предвид тя. — Искаш да кажеш, че това е целият пазарен дял в тази част на Западен Ню Йорк, Северна Пенсилвания и Охайо. Че не можем да прегледаме повече годишници в региона. Че се превръщаме в поредната онлайн агенция. Да, помислих и за това, когато ми хрумна идеята в затвора, но смятах, че ще продължи по-дълго от четири месеца.
Арлен се усмихна.
— Не се тревожи, Джо. Нямах предвид, че ще ни свършат годишниците или клиентите през следващите две години. Просто стигнахме до момента, в който постъпленията ни намаляват… или поне за твоята услуга от врата до врата.
— Значи… „Сватбени камбани“ — каза Курц.
— „Сватбени камбани“ — съгласи се секретарката.
— Предполагам, че това ще е някаква онлайн услуга за планиране на сватби. Освен ако не си решила да я предложиш като бонус пакет за редовните клиенти на „Суитхарт Сърч“.
— О, това може да го направим, но аз си го представям като пълна услуга за онлайн планиране на сватби. В национален мащаб. Дори в международен.
— Значи няма да доставям цветя в Ери, Пенсилвания, както правя сега с любовните писма?
Арлен изтръска пепелта от цигарата си.
— Не е нужно да участваш, ако не искаш, Джо. Само трябва да осигуриш парите, да станеш собственик на компанията… и да намериш нов офис.
Курц не обърна внимание на последното изречение.
— Защо са ти тридесет и пет хиляди долара? Това са доста проучвания.
Арлен му занесе папка с таблици и бележки. Не се отмести от бюрото му, докато той я разглеждаше.
— Виждаш ли, Джо, просто събирах информация от интернет и я слагах в един екселски файл — точно това правят днешните онлайн фирми за сватбени услуги — но после използвах част от постъпленията ни, за да създам нова база данни на „Оракул81“ и платих на „Ергос Бизнес Интелиджънс“, за да се разровят в базата данни на всички онези сватби, които други хора или компании са планирали.
Секретарката посочи няколко колони в таблицата.
— И voila!
Курц потърси модели в тези колони. Най-накрая забеляза един.
— Планирането на модерна сватба отнема от двеста и седемдесет до триста дни — констатира той. — Почти всички попадат в този диапазон. На другите известна ли им е тази информация?
Арлен поклати глава.
— Някои от хората, които планират сватби, го знаят, но не и няколкото онлайн компании. Моделът наистина се набива на очи, когато разгледаш целия масив от информация.
— Как твоите… нашите… „Сватбени камбани точка ком“ ще ни донесат много пари? — попита Курц.
Секретарката извади още няколко страници.
— Ще продължим да използваме инструмента на „Ергос“, за да анализираме този период от двеста и седемдесет до триста дни и да установим точно кога се случва всяка стъпка от операцията.