Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
Кърли се ококори насреща му.
— Сигурно се шегуваш, мамка ти… Не мога да…
— Можеш да получиш един в главата — отвърна Курц. — След това аз ще те изхвърля. Можеш да се пробваш да ми се нахвърлиш, ще получиш два куршума в корема и вероятно ще катастрофираме. Или можеш да се пробваш да се претърколиш и да оживееш. Освен това навън има малко сняг. Навярно е мек като възглавница с гъши пух.
Кърли погледна с ококорени очи отворената врата.
— Ти решаваш. Но имаш само пет секунди да го направиш. Едно. Две…
Тъпака изпищя нещо неясно, приближи се до отворената врата и се хвърли през нея.
Курц погледна в огледалото за обратно виждане. Фаровете на другите автомобили заиграха панически, докато се опитваха да избегнат препятствието, преплетоха се едни други, осветиха тялото на пътя и накрая отново се изравниха с волвото.
Той намали скоростта до разумните седемдесет километра в час, прехвърли се на магистрала „Кенсингтън“ и се насочи отново на запад към центъра на Бъфало. Подмина гробището „Маунт Калвари“ в тъмното и хвърли револвера и палката на полицая през прозореца.
Снегът беше започнал да се сгъстява и да пада по-бързо. Курц харесваше зимите в Бъфало. Винаги ги беше харесвал. Но тази се очертаваше да е особено тежка.
2
Офисът на фирма „Суитхарт Сърч“ се намираше в мазето на бившия магазин за порнографски касети и списания, близо до автогарата. Магазинът никога не беше изглеждал особено прилично, камо ли сега, след като беше затворен от три месеца и цялата сграда беше на път да бъде съборена. Малко преди 7:30 часа Арлен паркира в алеята зад магазина, използва ключа си, за да отключи задната врата, и се изненада, когато намери Джо да работи на компютъра си. Продълговатото помещение беше обзаведено единствено с две бюра, закачалка, няколко сървъра с висящи от тях кабели и изтърбушен диван, разположен до една от стените.
Секретарката закачи палтото си, остави си дамската чанта на бюрото, извади кутия „Марлборо“ от нея и си запали цигара, след което включи компютъра си и видеомонитора, който беше свързан с двете камери горе. Изоставеният порномагазин изглеждаше разхвърлен и празен както винаги. Никой не си беше направил труда да почисти кръвта от паркета.
— Пак ли си спал тук, Джо?
Курц поклати глава. Отвори съдебното досие на Доналд Лий Рафърти, 42-годишен, адрес — „Локус Лейн“ 1016, Локпорт, Ню Йорк. В досието беше записано поредното шофиране в нетрезво състояние — третото за тази година. Рафърти беше на косъм от загубването на шофьорската си книжка.
— Майка му стара — ядоса се Курц.
Арлен вдигна поглед. Джо рядко ругаеше.
— Какво?
— Нищо.
Електронната поща на Курц изписка. Пруно връщаше отговор на запитването, което му изпрати в четири часа тази сутрин. Пруно беше бездомен пияница и наркоман, който случайно имаше лаптоп в картонената барака, която понякога споделяше с един друг бездомник, на когото му викаха Татко Соул.
От време на време Курц се чудеше как Пруно все още не е изгубил лаптопа си, след като дори дрехите на гърба си не можеше да опази. Той отвори имейла.
Джоузеф, получих имейла ти и наистина имам информация за госпожица Фарино и тримата джентълмени. Предпочитам да обсъдим въпроса на четири очи, тъй като искам да те помоля за нещо в замяна. Би ли се отбил до зимната ми резиденция във възможно най-кратък, неудобен за теб срок?