Кодът на Луцифер [bg]

— Хей, приятел — рече мечокът с американски акцент. — Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ? — погледна към Кристин. — Госпожице, ако баща ви е зле, с радост ще помогна. Аз съм парамедик.

„Баща ли?“ — помисли си огорчено Лурдс.

— На много хора им прилошава първия път отвъд океана — рече здравенякът. — Не им понася местната пиячка.

Проклетото вино! Лурдс реши, че сигурно вони на него и човекът го е подушил. Но явно не беше такъв специалист, за какъвто се мислеше, щом не можеше да направи разлика между пиян и наранен човек.

— Нямаме нужда от помощ — отвърна спокойно Кристин и потупа Лурдс по рамото. — Добре сме. Благодаря за предложението.

— Мен ако питаш — рече мъжът, — баща ти не изглежда никак добре. — Направи крачка към тях и посегна към Лурдс.

Лурдс бе обзет от надежда, когато осъзна, че са започнали да привличат внимание. Със сигурност някой щеше да извика полиция. Полицията в туристическите райони беше многобройна и експедитивна. Щом се появяха, щяха да решат проблема. Само се надяваше ръката му да не се счупи дотогава.

Кристин дори не мигна. Плъзна свободната си ръка към китката му и пъхна нещо в дланта му. После го принуди да вдигне ръка и да й насочи към мъжа. Чу се рязко изщракване, последвано от странно бръмчене.

Две тънки жички се стрелнаха от ръката на Лурдс към мъжа с мечешки размери. Все едно Спайдърмен изстрелваше паяжината си.

Мъжът погледна към жиците, които стърчаха от гърдите и корема му, и извика:

— Какво направи, по дяволите?

На Лурдс му се искаше да каже, че нищо не е направил, но знаеше, че Кристин ще го нарани. Американецът се пресегна към жиците, после започна да се свива, гърчи и тресе. Главата му се мяташе бясно напред-назад.

— Хей, мамо — рече едно от хлапетата. — Татко танцува брейк.

— Харолд! — възкликна едрата жена. — Какво си мислиш, че правиш? Ела веднага тук и остави хората на мира. Харолд! Чуваш ли ме?

Харолд престана да се свива, гърчи и тресе. Приличаше на марионетка с отрязани конци. Политна напред и падна по очи на бетона с разперени ръце. Едно такси наби спирачки на сантиметри от него.

— Харолд! — изпищя жената.

— Татко! — изпищяха момчетата.

После и други хора започнаха да пищят. Всеобщата суматоха нарасна до такава степен, че Лурдс се изгуби в море от уплашени хора. Ако Кристин не го стискаше за ръката, щеше да успее да избяга.

— О, боже мой! — извика едрата жена и задърпа жиците от гърдите на мъжа си. — Той уби съпруга ми! — посочи обвинително към Лурдс.

— Не! — несъзнателно запротестира Лурдс. — Не, не съм! Беше — ох!

От болката дъхът му секна и той за малко не се строполи отново на колене. Без да пуска ръката му, Кристин го сграбчи за яката.

Напразно се мъчеше да се откопчи. Тя знаеше какво прави.

— Вървете, професор Лурдс! Щеше да ми е забавно да видя как ви арестуват, задето опържихте това говедо, но имам други планове за вас.