Кодът на Луцифер [bg]

Самият Лурдс не знаеше нищо за автора, освен това, което разкриваше ръкописът. Имайки предвид сексуалните подвизи и естествената надареност, които си приписваше мъжът, Лурдс си мислеше, че ако е съществувал наистина, трябва да е бил чудо на природата с невероятна издръжливост.

— Според вас истина ли е? — попита я той.

— Боже, надявам се!

— Не знам колко истински са историите. Само ги преведох от оригиналния език…

— И направихте записа.

Лурдс кимна.

— Да. Но от звукозаписното студио подобриха качеството на гласа ми и добавиха музикален фон.

— Кени Джи, нали?

— Ами, по-скоро някой, който звучи съвсем като него.

— Според мен имате великолепен глас, дори и без музикален фон. — Червенокосата му се усмихна сластно.

— Благодаря ви — отвърна Лурдс.

— Такава съм глупачка. — Изглеждаше засрамена. — Сигурно непрекъснато ви го казват.

— Всъщност не. Обикновено само когато раздавам автографи. Повечето хора не ме разпознават.

— Снимката ви е на гърба на книгата. Как може да не знаят кой сте? — Тя взе книгата от ръцете му и я обърна, за да покаже цветната снимка отзад.

Снимката беше хубава и Лурдс го знаеше. На нея стоеше пред разкопки в Кадис, Испания, където Атлантида беше изгубена, намерена и повторно изгубена. Написа книга за откритието и тя също бе станала бестселър, но „Будоарни занимания“ си оставаше на върха на списъка.

На снимката Лурдс беше с панталони цвят каки, туристически обувки, маслинена войнишка риза, разкопчана, за да се вижда бялата тениска отдолу, и любимата австралийска каубойска шапка. И сега беше с нея. На снимката слънчевите му очила висяха небрежно от яката на тениската. Беше се облегнал нехайно на лопата, а зад него в скалата зееше входът на пещера. Черната му коса беше въздълга и се спускаше леко над лицето му. Имаше и късо подстригана козя брадичка. Освен облеклото, не се беше променил много, откакто бе правена снимката. Знаеше, че изглежда поне с десет години по-млад от истинската си възраст. Това си имаше преимуществата. Особено когато си падаш по по-млади жени.

— Колкото и да е невероятно — каза тъжно Лурдс, — повечето хора дори не четат името на автора върху книгата. Още по-малко пък запомнят лицето му. Подобни срещи се случват обикновено само на рок звезди и актьори.

— Вие сте първият писател, когото преследвам.

— Радвам се, че го сторихте. Но не чух името ви. — Той се приготви да пише върху първата страница на книгата. — На кого да я надпиша?

— Кристин. Кристин Уебър.

— „На Кристин — произнесе на глас Лурдс, докато пишеше, — автограф в замяна на очарователната усмивка. Надявам се, че не се чувствате излъгана“. — Духна страницата, за да изсъхне мастилото, после й подаде книгата и писалката.