И след това… [bg]

— За какво всъщност намеквате?

— За необходимостта да бъдете добре подготвен.

— Не следвам добре вашата мисъл.

— Има ли някой, който да знае какво ще му се случи утре? Човек би трябвало да е силно заинтересуван да не се излъже в приоритетите на своя живот.

— Това е една много дълбока мисъл — подигра се адвокатът. — Да не би да е някакъв вид заплаха?

— Не е заплаха, Натан, послание е.

Послание?

Отново в погледа на Гудрич не се четеше никаква враждебност, но това не го правеше по-малко обезпокоителен.

Изгони го, Нат. Този тип не е с всичкия си. Не влизай в играта му.

— Може би дори не би трябвало да ви го казвам, но ако не бяхте препоръчан от Ашли Джордан, отдавна щях да съм повикал охраната и да съм й наредил да ви изхвърли навън.

— Изобщо не се съмнявам — усмихна се Гудрич. — За ваше сведение, аз изобщо не познавам Ашли Джордан.

— Мислех, че сте негов приятел!

— Това бе само начин да достигна до вас.

— Почакайте, щом не познавате Джордан, кой ви каза, че съм разведен?

— Написано е на лицето ви.

Това бе последната капка… Адвокатът рязко подскочи и отвори вратата със сила, която очевидно не бе в състояние да контролира.

— Имам много работа!

— Вие май не сте убеден, че говоря много смислени неща. Ето защо ще ви оставя… поне засега.

Гудрич стана от своя фотьойл. Масивният му силует се очертаваше срещу светлината, създавайки впечатлението, че е някакъв непоклатим и неуязвим колос. Той се упъти към вратата и прекоси прага на кантората, без да се обърне назад.

— Но какво искате от мен наистина? — попита Натан с отчаян тон.

— Мисля, че го знаете, Натан, мисля, че го знаете — произнесе Гудрич вече от коридора.

— Нищо не знам! — каза адвокатът, натъртвайки на всяка дума.

Той хлопна вратата на офиса си, после я отвори рязко, за да изкрещи в коридора:

— Понятие нямам кой сте вие!

Но Гарет Гудрич вече бе далеч.