И след това… [bg]

Автор: Мюссо Гийом
Год: 2005
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 954-321-104-3
Переводчик: Владимир Атанасов
Жанр: Ужасы

Электронная книга - «И след това… [bg]». Краткое содержание книги:

На осем години Натан е влязъл в тунела между живота и смъртта. Хвърляйки се в едно езеро, за да спаси своята малка приятелка, момчето се удавя. Сърцето му спира, изпада в клинична смърт. И след това — отново животът. Двадесет години по-късно Натан е вече един от най-блестящите адвокати в Ню Йорк. Той е забравил този епизод от своето детство. Успял е дори да се ожени за момиченцето, което е спасил от ледените води на езерото — неговата любима жена Малори. Малори, която го е напуснала, но която му липсва от първия ден на раздялата. Но Натан не знае, че тези, които се връщат от отвъдното, не са вече съвсем същите. Днес, когато той е познал успеха, известността и заможността, той ще открие защо се е върнал. Дали все още е човек като всички останали? Един бяг към непознатото, една история на любов и напрегнато очакване, която се чете с буца в гърлото, но и с непреодолимо желание да се обърне следващата страница, за да се узнае продължението. Този роман бележи раждането на нов стил — „стила Мюсо“, в който се смесват емоцията и мистерията, който неотклонно води читателя към въпроса на въпросите: защо сме тук?

Перейти на страницу:

Дявол да го вземе! Какво съм ти направил, Господи, та ме наказваш така?

Натан направи кратка пауза, като си търкаше клепачите. Дълбоко в себе си знаеше, че няма да си намери покой, преди да е свършил с Гудрич. Което предполагаше най-напред да разбере какво всъщност иска от него този човек.

— Добре! — предаде се той. — Пуснете го да се качи, Питър.

Закопча ризата си, отвори входната врата на апартамента и излезе на площадката, за да изчака неподвижно лекаря, който не след дълго се появи на 23-тия етаж.

— Какво ви прихваща, Гарет? Не видяхте ли колко е часът?

— Хубав апартамент — каза мъжът, хвърляйки един поглед към обстановката.

— Попитах ви какво ви прихваща.

— Мисля, че трябва да дойдете с мен, Дел Амико.

— А не трябва ли да се разкарате оттук? Аз да не съм ви момче за поръчки!

Гарет се опита да го успокои.

— А ако все пак ми се доверите?

— И какво ми доказва, че не сте някой опасен тип?

— Абсолютно нищо — произнесе Гудрич, повдигайки рамене. — Всеки човек е потенциално опасен, в това няма никакви съмнения.

С ръце в джобовете, загърнат в огромното си палто, Гудрич вървеше спокойно по улицата, следван от една глава по-ниския Натан, който ръкомахаше до него:

— И какъв кучи студ на всичко отгоре!

— Винаги ли се оплаквате така? — попита Гарет. — През лятото този град е задушаващ. Именно през зимата Ню Йорк е такъв, какъвто трябва.

— Дивотии!

— Впрочем, студът спира и убива микробите, и после…

Натан не му остави време да развие мисълта си.

— Да хванем поне едно такси.

Той стъпи на платното и вдигна ръка, за да спре една кола.

— Такси! Такси!

— Спрете да крещите, ставате смешен.

— Ако си мислите, че ще оставя топките ми да замръзнат само за да ви доставя удоволствие, не сте познали!

Две таксита минаха покрай тях, без да забавят хода си. Най-сетне един yellow cab се спря пред „Сенчъри Апартмънтс“2. Двамата мъже се напъхаха вътре и Гудрич каза на шофьора накъде да кара: кръстовището на „Пето авеню“ и „34-та улица“.

Натан разтри ръцете си една в друга. Колата бе добре отоплена. По радиото звучеше стара песен на Синатра.

Бродуей гъмжеше от народ. Преди наближаващите коледни празници много от магазинчетата оставаха отворени през цялата нощ.

— Пеша май щяхме да стигнем по-бързо — не се стърпя да отбележи Гудрич с очевидно задоволство, когато колата за пореден път бе заседнала в задръстването.

Натан му хвърли не особено дружелюбен поглед.

След няколко минути таксито успя да излезе на „Седмо авеню“, където движението не бе така гъсто. Скоро слязоха до „34-та улица“, завиха наляво и изминаха още стотина метра, преди да спрат.

Гудрич плати на шофьора и двамата слязоха от колата.

Намираха се в подножието на един от най-известните силуети на Манхатън — „Емпайър Стейт Билдинг“.

Ангелът с огнен меч, изправен зад теб, ти слага сабята на кръста и те тласка в бездната!

Виктор Юго

Натан вдигна очи към небето. След разрушаването на кулите близнаци на Световния търговски център старият „Емпайър Стейт“ отново бе станал най-високият небостъргач на Манхатън. Стъпила здраво върху масивен цокъл, сградата доминираше Мидтаун с една смесица от елегантност и мощ. Нейните последни тридесет етажа искряха в червено и зелено: нещо обичайно за седмиците около Коледа.

— Наистина ли държите да се качим там горе? — попита адвокатът, сочейки обляната в светлини стрела, която сякаш пронизваше покривалото на нощта.

— Купил съм вече билети — отговори Гудрич, изваждайки от джоба си два малки правоъгълника син картон. — Впрочем, дължите ми шест долара…

Натан поклати глава в знак на досада, после, без да оказва повече съпротива, закрачи подир лекаря.

Двамата влязоха във входното пространство. Зад бюрото на пропуска стенният часовник показваше десет и половина, докато светещото табло предупреждаваше гостите, че продажбата на билети ще продължи още един час, тъй като сградата е отворена за посещения до полунощ. До него един огромен макет на небостъргача искреше като изковано от бронз слънце. Коледа бе много интензивен туристически период в Ню Йорк и въпреки късния час гъмжило от хора се тълпеше пред гишетата, украсени с фотографии на знаменити личности, посетили през годините забележителната постройка.

вернуться

Жилищен комплекс от две кули в „Сентръл Парк Уест“ между „62-ра“ и „63-та улица“ в Манхатън, принадлежащ на една от най-големите компании за недвижими имоти в САЩ. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?