И след това… [bg]

Автор: Мюссо Гийом
Год: 2005
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 954-321-104-3
Переводчик: Владимир Атанасов
Жанр: Ужасы

Электронная книга - «И след това… [bg]». Краткое содержание книги:

На осем години Натан е влязъл в тунела между живота и смъртта. Хвърляйки се в едно езеро, за да спаси своята малка приятелка, момчето се удавя. Сърцето му спира, изпада в клинична смърт. И след това — отново животът. Двадесет години по-късно Натан е вече един от най-блестящите адвокати в Ню Йорк. Той е забравил този епизод от своето детство. Успял е дори да се ожени за момиченцето, което е спасил от ледените води на езерото — неговата любима жена Малори. Малори, която го е напуснала, но която му липсва от първия ден на раздялата. Но Натан не знае, че тези, които се връщат от отвъдното, не са вече съвсем същите. Днес, когато той е познал успеха, известността и заможността, той ще открие защо се е върнал. Дали все още е човек като всички останали? Един бяг към непознатото, една история на любов и напрегнато очакване, която се чете с буца в гърлото, но и с непреодолимо желание да се обърне следващата страница, за да се узнае продължението. Този роман бележи раждането на нов стил — „стила Мюсо“, в който се смесват емоцията и мистерията, който неотклонно води читателя към въпроса на въпросите: защо сме тук?

Перейти на страницу:

Тъй като нямаше срещи през следващия час, Натан се възползва от това, за да развърже вратовръзката си. Без съмнение болката в гърдите му не минаваше. Помасажира си слепоочията и си напръска лицето с малко студена вода.

Престани да мислиш за Малори.

— Натан?

Аби бе влязла, без да почука, както имаше навика да прави, когато бяха сами. Младата жена заби пръст в следобедната му програма, след което добави:

— Някакъв приятел на Ашли Джордан се обади тази сутрин, искаше спешна среща. Някой си Гарет Гудрич…

— Гудрич? За пръв път чувам това име.

— Даде ми да разбера, че бил един негов приятел от детинство, известен лекар.

— И какво иска от мен този господин? — попита я той, смръщвайки вежди.

— Не знам, той нищо не уточни. Каза само, че според Джордан вие сте били най-добрият.

И това е така: нито едно загубено дело през цялата ми кариера. Нито едно.

— Опитайте да ми наберете Ашли, ако обичате.

— Той замина за Балтимор преди около час. Нали знаете, случаят Кайли…

— А, да, точно така… В колко часа трябва да дойде този Гудрич?

— Предложих му за седемнадесет часа.

Аби бе вече излязла от стаята, когато главата й се показа в пролуката на полуотворената врата.

— Сигурно ще е някаква афера за медицински обезщетения — предположи тя.

— Без съмнение — съгласи се Натан, потъвайки отново в папките с дела. — Ако случаят е такъв, ще го отпратим към департамента на четвъртия етаж.

Гудрич пристигна малко преди седемнадесет часа. Аби го въведе в кантората, без да го кара да чака.

Беше мъж в разцвета на силите си, висок и могъщо сложен. Дългото палто с безупречна кройка и антрацитночерният му костюм още по-силно подчертаваха огромния му ръст. Бе влязъл в офиса с уверена крачка. Застанал твърдо по средата на помещението, с широкоплещеста като на борец фигура, Гудрич излъчваше силно присъствие.

С широк жест той съблече палтото си, преди да го подаде на Аби. Прекара пръсти през прошарените си, умело разчорлени коси — очевидно бе стигнал шестдесетте, но в никакъв случай не бе оплешивял — сетне бавно поглади късата си брадичка и заби своите живи и проницателни очи в тези на адвоката.

Още щом погледът на Гудрич се кръстоса с неговия, Натан се почувства неспокоен. Дишането му незнайно защо се учести и за миг мислите му се объркаха.

След това видях един ангел да стои на слънцето.

Откровение на Св. Йоан, 19:17

— Добре ли се чувствате, господин Дел Амико?

По дяволите, какво ме прихваща?

— Да, да… съвсем леко замайване — отговори Натан, като си връщаше съзнанието. — Малко повечко преумора без съмнение…

Гудрич не изглеждаше напълно убеден.

— Аз съм лекар, ако искате да ви прегледам, ще го направя на драго сърце — предложи той със звучния си глас.

Натан положи усилие да се усмихне.

— Благодаря, добре съм.

— Наистина ли?

— Уверявам ви.

Без да чака да го поканят, Гудрич се настани в един от кожените фотьойли и огледа внимателно всички подробности от обстановката в кантората. Всички стени бяха скрити от рафтове със стари книги, центърът бе зает от солидно бюро. От едната страна го обрамчваше заседателна маса от масивен орех, а от другата — малко елегантно канапе. Мебелировката придаваше на помещението охолна атмосфера.

— И така, какво очаквате от мен, доктор Гудрич? — попита Натан след кратко мълчание.

Лекарят кръстоса крака и леко се полюля във фотьойла, преди да отговори:

— Не очаквам нищо от вас, Натан… Ще ми позволите да ви наричам Натан, нали…

Тонът му звучеше по-скоро утвърдително, отколкото въпросително.

— Вие идвате при мен по професионален проблем, ако не се лъжа? Нашата кантора защитава някои лекари, преследвани в съда от своите пациенти…

— За щастие, моят случай не е такъв — прекъсна го Гудрич. — Избягвам да оперирам, ако съм пил някоя чаша повече. Глупаво е да ампутираш десния крак, когато болен е левият, не смятате ли?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?