![Сянката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/8/syankata-bg-download.jpg)
Сянката [bg]
- Автор: Харрис Роберт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Санома Блясък България
- ISBN: 978-954-399-050-4
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката [bg]». Краткое содержание книги:
„Робърт Харис е най-добрият представител на интелигентния литературен трилър днес. „Таймс“
„Не мога да си представя по-добър сценарий за новия ми филм. Започвам работа с невероятно удоволствие“. Роман Полански
— Благодаря за тревогата и обаждането — казах аз. — Всъщност съм мъртъв, но не се безпокой. — Целунах я по челото, хвърлих книгите на дивана и отидох в кухнята да си сипя уиски. — Цялото метро е блокирано. Наложи се да вървя пеш чак от „Ковънт Гардън“.
— Горкичкият — долетя гласът й до мен. — И си пазарувал.
Напълних чашата с вода от крана, изпих половината и долях с уиски догоре. Спомних си, че трябваше да запазя маса в ресторант. Когато се върнах в хола, Кейт вадеше от торбата книга след книга.
— Какво е това? — попита тя, вдигайки поглед към мен. — Ти не се интересуваш от политика. — После осъзна какво става, защото бе умна, по-умна от мен. Знаеше с какво си изкарвам хляба, знаеше, че имам среща с агента си и знаеше всичко за Макейра. — Само не казвай, че искат ти да му пишеш книгата. — Тя се разсмя. — Не говориш сериозно.
Опита се да го обърне на шега — изрече „Не говориш сериозно“ с американски акцент като онзи тенисист отпреди няколко години, — но усещах колко неприятно е изненадана. Тя мразеше Ланг; чувстваше се предадена лично от него. Някога членуваше в партията. И това бях забравил.
Тя продължи да гледа новините, но вече със скръстени ръце, което винаги е лош знак. Според информацията, течаща в долната част на екрана, излизаше, че жертвите са седем и бройката може да нарасне.
— Сигурно нищо няма да стане — казах аз и отпих още малко уиски.
— Но ако ти предложат, ще го направиш, така ли? — попита Кейт, без да обръща поглед към мен.
От отговор ме спаси съобщението на говорителя, че включват Ню Йорк на живо, за да чуем реакцията на бившия министър-председател, и на екрана изведнъж цъфна Адам Ланг, изправен зад катедра с надпис „Уолдорф-Астория“. Изглеждаше тъй, сякаш се готвеше да приветства гостите на благотворителен прием.
„Навярно вече всички сте чули трагичната новина от Лондон — започна той, — където силите на фанатизма и нетърпимостта отново…“
Нищо от приказките му през онази вечер не заслужава да бъде повторено. Беше почти пародия на онова, което може да каже един политик след терористична атака. И все пак човек би си помислил, че експлозията е изкормила собствените му жена и деца. Това бе дарбата му — да освежава и възвисява политическите клишета чрез силата на самото им изпълнение. Дори и Кейт млъкна за малко. Едва когато Ланг приключи и публиката, застаряваща и предимно женска, се изправи с ръкопляскане на крака, тя промърмори:
— За какво изобщо се е замъкнал в Ню Йорк?
— Може би да чете лекции?
— Защо не ги чете тук?
— Предполагам, защото тук никой не би му ги платил по сто хиляди долара едната.
Тя изключи звука на телевизора.
— Имало е времена — бавно изрече Кейт, — когато от кралете, водещи народа си на война, се е очаквало да рискуват живота си в битка. Нали знаеш, да ръководят чрез личен пример. Сега пътуват в бронирани коли с въоръжена охрана и трупат богатства на пет хиляди километра от нас, докато ние им сърбаме попарата. Просто не те разбирам — продължи тя, като за пръв път се обърна да ме погледне. — Толкова неща съм казвала за него през последните години — „военнопрестъпник“ и тъй нататък, — а ти седеше, кимаше и се съгласяваше. А сега ще му пишеш историята и ще му помагаш да забогатее още повече. Тия неща изобщо ли нямаха смисъл за теб?
— Чакай малко — казах аз. — Точно ти ли ще ме критикуваш? Нали от месеци се мъчиш да направиш интервю с него. Каква е разликата?
— Каква е разликата? Господи! — Тя възмутено вдигна изящните си бели ръце, които познавах тъй добре, с полусвити пръсти, сякаш не знаеше дали да удря с юмруци, или да драска. Сухожилията изпъкнаха под кожата. — Каква е разликата? Желаем да му поискаме отговорност, това е разликата! Да му зададем неудобните въпроси! За мъченията, бомбите и лъжите. Не да повтаряме: „Какво изпитахте?“ Господи! Защо ли изобщо си губя времето с теб, по дяволите?