Сянката [bg]

Трябваха ми цели два часа, за да се прибера пеш у дома с тежката торба книги — първо до Мерилебън Роуд, после на запад до Падингтън. Както обикновено, бяха затворили цялото метро, за да търсят още бомби; затворени бяха и главните железопътни гари. Движението по широката улица беше блокирано и в двете посоки и знаех от опит, че ще остане така до вечерта. (Само ако Хитлер се бе досетил, че не му трябва въздушна сила, за да парализира Лондон, помислих си аз. Стига и един превъртял хлапак с бутилка белина и чувал хербицид.) От време на време някоя полицейска кола или линейка се качваше на тротоара, даваше газ и се отправяше по страничните улички.

Аз упорито се тътрех към залязващото слънце.

Трябва да е било около шест, когато се добрах до апартамента си. Заемах горните два етажа на една висока белосана къща в квартала, наричан от местните жители Нотинг Хил, а от упоритата пощенска служба — Северен Кенсингтън. В канавката лъщяха използвани спринцовки; в мюсюлманската касапница отсреща колеха добитък на място. Беше зловещо. Но от таванското помещение, което използвах за кабинет, имах гледка към Западен Лондон, достойна за небостъргач: покриви, железопътни депа, магистрала и небе — необятното небе над предградията, осеяно със светлинките на самолетите, слизащи към „Хийтроу“. Купих апартамента именно заради тази гледка, а не заради приказките на брокера в колко аристократичен район се заселвам, и излязох напълно прав; богатата буржоазия се завърна в квартала точно толкова, колкото и в центъра на Багдад.

Кейт вече беше дошла и гледаше новините. Кейт — бях забравил, че ще идва на вечеря. Тя ми беше… всъщност така и не знаех как да я нарека. Да кажа, че ми е приятелка, звучеше абсурдно: никой над трийсетте няма приятелка. Партньорка също не пасваше, тъй като не живеехме под един покрив. Любима? Всеки би се изсмял. Любовница? Я стига. Годеница? Категорично не. Навярно би трябвало да осъзная зловещия факт, че за четирийсет хилядолетия съществуване човешкият език не е успял да създаде подходяща дума за нашата връзка. (Между другото, Кейт не е истинското й име, но не виждам защо трябва да я замесвам. Във всеки случай, подхожда й много повече от онова, което носи в действителност: тя прилича на Кейт, ако разбирате какво имам предвид — благоразумна, но дръзка, типично момиче, което винаги е готово да играе с момчетата. Работи в телевизията, но да не я обвиняваме за това.)