Похищението на Ани Торн [bg]

Съдейки по биографията ми, аз би трябвало да съм Нобелов лауреат.

— Ами… тук съм отрасъл. Навярно искам по някакъв начин да се отплатя на родния си град.

Той добива смутен вид и мести книжата по бюрото си.

— Предполагам, знаете обстоятелствата, при които се освободи позицията?

— Четох новините.

— И какво мислите за станалото?

— То е ужасно. Трагично. Но не бива да се позволи на една трагедия да определя облика на цяло училище.

— Радвам се, че го казвате.

Радвам се, че съм го упражнявал.

— Макар да си давам сметка, че всички тук вероятно още са доста разстроени.

— Госпожа Мортън беше уважаван преподавател.

— Не се и съмнявам.

— А колкото до Бен, той беше много обещаващ ученик.

Гърлото ми се стяга, съвсем леко. Научил съм се да бъда твърд, но за миг обвивката ми поддава. Живот, изпълнен с обещания. Но нима животът поначало не е просто това? Едно обещание. Без никакви гаранции. Ние искаме да вярваме, че мястото ни в него е уредено за в бъдеще, но всъщност имаме само резервация. Тя може да бъде отменена във всеки момент — без предупреждение, без връщане на парите, без значение докъде си стигнал в пътуването си. Дори ако едва си имал време да огледаш пейзажа.

Подобно на Бен.

Подобно на сестра ми.

Осъзнавам, че Хари все още говори.

— Ситуацията е деликатна. Задават се въпроси. Как училището не е забелязало, че един от собствените му преподаватели е психически нестабилен? Доколко учениците са били изложени на риск?

— Разбирам.

— Мисълта ми е, че съм длъжен да внимавам в избора кой да заеме мястото. Родителите трябва да се чувстват спокойни.

— Несъмнено. И в случай, че разполагате с по-добър кандидат…

— Не съм казвал това.

Няма никакъв кандидат. Мога да се обзаложа. А и аз не съм чак толкова за изхвърляне. Истината е, че гимназия „Арнхил“ е пълна дупка. С лоша репутация. Неизпълняваща показателите. Той го знае и аз го знам. Да намери свестен учител, съгласен да дойде тук, ще е по-трудно, отколкото да намери мечка, която да не сере в гората, особено при настоящата „ситуация“. Решавам да сваля картите.

— Ще ми позволите ли да бъда честен? — Винаги е добре да предупреждаваш, ако смяташ да бъдеш честен. — Знам, че гимназия „Арнхил“ има проблеми. Затова искам да се присъединя към екипа. Търся предизвикателство. Наясно съм с тукашните деца, защото и аз съм бил едно от тях. Наясно съм с града и знам точно пред какво се изправям. То не ме плаши. Всъщност, както сам ще се уверите, малко неща могат да ме уплашат.

Усещам, че съм го сразил. Аз съм добър в интервютата. Знам какво искат да чуят хората. И най-вече, знам кога са отчаяни. Хари се обляга назад в креслото.

— Е, мисля, че нямам повече въпроси.

— Добре. Беше ми приятно да поговорим.

— Всъщност май остана един.

О, по дяволите.

Той се усмихва.

— Откога можете да започнете?