Похищението на Ани Торн [bg]

И вижда причината. Екранът е покрит с тъмна засъхнала кръв. Още кръв се е стекла на пода и той едва сега осъзнава, че насмалко не е стъпил в лепкавото езерце, образувало се на дюшемето.

Черил идва и застава до него.

— Какво е това? Кръв?

Той мисли за велосипеда. За гумените ботуши. За тишината.

— Трябва да претърсим останалата част от къщата — казва. Тя го поглежда с тревога в очите и кимва.

По стръмното дървено стълбище има още следи от тъмна кръв. Тясната площадка на горния етаж води към две спални и малка баня. Тук жегата е по-силна, а вонята по-непоносима, ако това изобщо е възможно. Гари дава знак на Черил да провери банята. За миг се опасява да не възрази, защото е очевидно, че миризмата идва от една от спалните, но за разлика от обикновено тя му позволява да играе старши в екипа и предпазливо тръгва натам.

Той самият застава пред вратата на първата спалня и с металически вкус в устата бавно натиска бравата.

Това е женска стая. Чиста, подредена и празна. Гардероб в единия ъгъл, ракла под прозореца, голямо легло, акуратно покрито с кремава пухена завивка. На нощната масичка има лампа и портретче в проста дървена рамка. Гари се навежда и я взема. Това е снимка на момче, десет-единайсетгодишно, със слабо лице, зъбата усмивка и разрошена руса коса.

О, боже, моля те, само това не, моли се неволно той.

С още по-натежало сърце се връща в коридора, където го чака напрегнатата и пребледняла Черил.

— Банята е празна — казва тя, явно мислейки същото като него. Остава само една стая. Само една врата, зад която трябва да се покаже джакпотът. Гари ядно прогонва муха, мъчеща се да кацне върху лицето му. Иска да си поеме дълбоко дъх, но вонята е прекалено задушлива. Затова просто се пресяга и отваря вратата.