Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Притеснява ме това — продължи тя, — че ти дори не знаеш как поради самия факт, че си жена, ти си роб.
Като събрах цялото търпение, на което бях способна, казах на Делия, че греши:
— В наши дни няма роби.
— Жените са роби — не отстъпваше тя. — Мъжете ги заробват. Те замъгляват разсъдъка им. Тяхното желание да превърнат жените в своя собственост замъглява разсъдъка ни — заяви тя. — Тази мъгла тегне около вратовете ни като хомот.
Недоумението, изписано по лицето ми, предизвика усмивката й. Тя се отпусна на седалката и сключи ръце пред гърдите си.
— Сексът замъглява разсъдъка на жените — добави тя меко и въпреки това категорично. — Жените са с така напълно замъглен разсъдък, че и през ум не им минава, че ниският им социален статус е пряката последица от подчиненото им положение в сексуално отношение.
— Това е най-нелепото твърдение, което някога съм чувала — заявих аз.
След което, малко смутено, се впуснах в дълга филипика за обществените, икономическите и политически причини за ниския социален статус на жените. Говорих обстойно за промените, настъпили през последните няколко десетилетия и за това как жените са постигнали значителни успехи в борбата си срещу мъжкото върховенство.
Докачена от насмешливото изражение на лицето й, аз не се сдържах да отбележа, че несъмнено предразсъдъците й се дължат на личния й опит и собствените й перспективи за в бъдеще.
Делия цялата се разтресе от сподавен смях, след което направи опит да се овладее и каза:
— Нищо не се е променило. Жените са роби. Възпитават ни да сме роби. Образованите роби днес вдигат голям шум около социалната и политическа онеправданост на жените. Никой от робите обаче не насочва вниманието си към корените на своето робство, а именно — половия акт, освен ако той не е свързан с изнасилване или някакъв друг вид физическо насилие.
Лека усмивка се плъзна по устните й като добави, че духовенството, философите и учените люде от векове насам твърдят, че мъжете и жените трябва да следват една биологическа, божия повеля, свързана пряко с половите им възпроизводителни способности.
— Устроени сме да вярваме, че сексът е полезен за нас — подчерта тя. — Това вътрешно убеждение и приемането му ни лишава от възможността да си зададем верния въпрос.
— И що за въпрос е това? — попитах аз, като полагах неимоверни усилия да не се разсмея на крайно погрешните й схващания.
Делия, изглежда, не ме чу; дълго време не каза нищо и тъкмо си помислих, че е задрямала, когато гласът й ме стресна:
— Въпросът, който никой не смее да зададе — рече тя, — е какво означава за нас — жените — да легнем с мъж?
— Сериозно? — възкликнах аз с насмешка.
— Жените са с така тотално замъглен разсъдък, че ние насочваме вниманието си към всеки друг елемент от нашата онеправданост, но не и към този, който е причината за всички останали — заяви тя.
— Но, Делия, не можем да минем без секс — засмях се аз. — Какво би станало с човешката раса, ако не се…
Тя секна въпроса и смеха ми с повелително движение на ръката.
— В наши дни, жените като теб, в стремежа си към равенство, подражават на мъжете — рече тя. — Жените подражават на мъжете до такава абсурдна степен, че сексът, който ги интересува, няма нищо общо с възпроизвеждането. Те отъждествяват свободата със секса, без въобще да се замислят как се отразява секса на физическото им и емоционално благосъстояние. Така здраво са ни втълпили необходимите идеи и схващания, че ние твърдо вярваме, че сексът е полезен за нас.
Тя ме побутна с лакът и добави като песнопение:
— Сексът е полезен за нас. Доставя удоволствие. Необходим е. Облекчава депресията. Премахва главоболието, лекува ниско и високо кръвно налягане. Изчиства пъпките по лицето. Бюстът и задникът ти нарастват. Стабилизира се менструалният ти цикъл. С една дума, сексът е нещо фантастично! Полезен е за жените. Всеки казва така. Всеки го препоръчва.
Тя спря за миг, след което с театрална завършеност провъзгласи:
— Едно чукане на ден, държи лекаря далеч от мен.1 Изявленията й ми се сториха невероятно забавни, но след това внезапно отрезвях, като си спомних как близки и приятели, включително семейният ни лекар, предлагаха секса, разбира се не толкова натуралистично, като лек срещу всичките ми младежки притеснения. И това, като се има предвид, че растях в изключително строга и деспотична среда. Той бе казал, че щом се оженя ще имам редовна менструация. Ще се позакръгля. Ще спя по-добре. Ще стана по-блага.
— Не виждам нищо лошо в това да имам нужда от секс и любов — защитих се аз. — Това, което съм изпитала от секса ми е харесало. И никой не ми замъглява разсъдъка. Аз съм свободна! Аз избирам с кого да го правя и кога да го правя. В тъмните очи на Делия припламна дяволито огънче, когато рече:
1
Парафраза на известната английска поговорка: „Една ябълка на ден, държи лекаря далеч от мен“. — Бел. пр.