Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Приеми този дар от моя народ… — Думите на Елистан се изгубиха в нестихващите аплодисменти на джуджетата.
— Дар! Как не! — изръмжа Стърм.
— В замяна на който — продължи Елистан, след като залата утихна — вие великодушно ни позволихте да живеем с вас, за което ви благодарим.
— Позволение да се затвориш в гробница… — измърмори Стърм.
— А ние ви обещаваме подкрепата си, в случай че избухне война! — завърши Елистан.
Танът се наведе да поеме чука и радостните възгласи отново заглушиха всичко останало. Джуджетата свиркаха и тропаха и повечето се качиха върху пейките.
На Танис му прилоша и се огледа за изхода, защото знаеше какво следва. Първи щеше да говори Хорнфел, след него останалите шестима танове и накрая — Съветът на Висшите Търсачи. Той докосна ръката на Стърм и му направи знак да го последва. Двамата излязоха от залата и застанаха приведени в ниския коридор. Въпреки че все още се намираха в подземния град, поне бяха далеч от шума и топлината на стотиците тела. Танис жадно вдиша хладния въздух.
— Добре ли си? — попита разтревожено Стърм, защото дори под брадата забеляза, че е пребледнял.
— Вече съм по-добре. Просто топлината… шумът…
— Още малко и се махаме оттук. Естествено, ако Съветът на Висшите Търсачи гласува да ни пусне в Тарсис.
— О, не се съмнявам, че ще гласува. — Танис сви рамене. — След като осигури безопасността на хората, Елистан стана безспорен лидер. Никой в Съвета няма да посмее да му се противопостави — не и директно. Така че, приятелю, най-много до месец ще отплаваме с един от белокрилите кораби на Великолепния Тарсис!
— Без Чука на Карас — добави Стърм с горчивина и започна бавно да рецитира: — „И казано е, че Рицарите са взели златния Чук, благословен от великия бог Паладин и даден на Сребърната ръка, за да изкове Драконовото копие на Хума, Унищожителя на драконите. И даде Чука на джуджето Карас, или Рицар, за изключителната храброст, проявена в битката. И той бе наречен на негово име. И чукът на Карас отпътува за кралството на джуджетата, които обещаха да го извадят на бял свят, ако отново възникне нужда от него…“
— Той бе изваден! — Танис едва сдържаше гнева си, защото чуваше този цитат за незнайно кой път!
— И отново скрит! — процеди Стърм. — Трябваше да го отнесем в Соламния и да изковем драконови копия…
— И ти щеше да си следващият Хума, препускащ към славата с Драконово копие в ръка! — Танис не успя да сдържи нервите си. — А междувременно щяха да умрат някакви си осемстотин човека…
— Не, нямаше да умрат! — Стърм се ядоса не на шега. — Открихме първата следа към драконовото копие, а ти го продаде за…
Двамата мъже внезапно прекратиха свадата, тъй като забелязаха някой да се промъква в сенките.
— Ширак! — прошепна един глас и блесна ярка светлина, излъчвана от кристална топка, монтирана в златен драконов нокът върху обикновен дървен жезъл. Лъчите осветиха червената роба на магьосника. Той се приближи към тях, като се подпираше на жезъла и тихо кашляше. Кристалът хвърляше светлина върху изпитото му лице с опъната металическа кожа. Очите му блестяха в златно.
— Какво искаш? — попита напрегнато Танис. Райстлин изобщо не се притесни от погледите, с които го удостоиха двамата мъже, защото беше свикнал всички да се чувстват неудобно в негово присъствие. Той застана пред тях, протегна крехката си ръка и изрече:
— Акулар-алан су Таголан Джистаратар! — Пред изумените физиономии на Танис и Стърм някакво оръжие се материализира от нищото. Представляваше почти четириметрово копие. Острието беше от чисто сребро, а дръжката — от полирано дърво. В горната му част имаше остра стоманена пластина.
— Прекрасно е! — прошепна Танис. — Какво е това?
— Драконово копие — отговори Райстлин.
Магьосникът взе оръжието в ръка и пристъпи към двамата мъже. Те не откъсваха погледи от копието, но се отдръпнаха, сякаш допирът до него им беше неприятен. Райстлин го подаде на Стърм.
Ето ти драконовото копие, рицарю, и то без участието на Чука и Сребърната ръка. Ще препуснеш ли към славата като Хума? Не забравяй, че за него славата означаваше смърт.
Очите на Стърм проблеснаха. Той си пое дълбоко въздух и посегна към оръжието със страхопочитание. За негова изненада ръката му премина през него! Драконовото копие изчезна в мига, в който го докосна.