![Джек от сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Джек от сенките [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джек от сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Гол и миришещ неприятно, Джек достигна брега на това мрачно и безмълвно място. След като си пое дъх и посъбра сили, той отново продължи на изток.
Местността ставаше все по-стръмна, често се налагаше да заобикаля обширни локви с нечистотии. Цели реки от мърсотия шуртяха наблизо в посока към езерото, от средата на което бе поел, тъй като според преданието всички нечистотии рано или късно се събират в Гливе. От време на време изригваха фонтани, стигаха нависоко и го опръскваха от горе до долу. Земята под краката му бе нашарена от безброй цепнатини и процепи, от които се стелеше жълтеникав дим с мирис на сяра. Той стисна гнусливо нос и взе да се моли на божествата, които бе избрал за свои покровители. Съмняваше се молбите му да бъдат чути, тъй като не вярваше боговете да съсредоточат вниманието си върху някой, попаднал в най-миризливата част на света.
Той спря, отново за да си поеме дъх. Теренът наоколо продължаваше да се издига и не след дълго се мярнаха първите щръкнали през почвата скални късове. Все още треперещ от студ, той се запровира между тях. Беше забравил — съвсем преднамерено — много от неприятните черти на това място. Дребни, заострени камъчета се впиваха в стъпалата му и той си даваше сметка за кървавата диря, която оставяше зад себе си. Долавяше и приглушения тропот от многобройните пухкави крачета на животните, които излизаха за да ближат кръвта му. Не поглеждаше назад, защото казваха, че носело лош късмет да се озърташ по тези места.
Както обикновено почувства дълбоко съжаление заради безсмислената загуба на кръв от поредното ново тяло, с което съвсем наскоро се бе сдобил. Ала съвсем скоро почвата под краката му стана почти гладка и той продължи напред, като премина в лек тръс. По-късно забеляза със задоволство, че шумът зад него бе утихнал.
Когато стигна по-високо, вонята започна да намалява. Помисли си, че не е изключено причина за това да е притъпеното му от постоянното дразнене обоняние. Този факт, колкото и незначителен на пръв поглед, го накара да се замисли върху състоянието на своето тяло — освен, че беше мръсен, уморен и изтощен, едва сега осъзна, че е гладен и жаден.
Борейки се със спомените си като с натрапчиво отваряща се врата, той се помъчи да възстанови колкото се може повече от предишните си пътешествия из Гливе. Ала колкото и да се озърташе, колкото и да се ровеше, не намираше нито едно познато местенце, по което да се ориентира.
Докато заобикаляше ниска горичка от метални дръвчета той изведнъж осъзна, че никога досега не беше попадал тук.
Сигурно на мили наоколо нямаше да открие и капчица чиста вода. Само изключителен късмет щеше да го отведе при някоя локва от последния дъжд… ала по тези места валеше толкова рядко. Това бе земя на нечистотии, непознаваща свежестта на дъжда. „Защо да не опитам някое дребно вълшебство за предизвикване на дъжд? — помисли си той. — Нещо, което няма да събуди ничие подозрение. Само че, както наоколо няма никакви сенки, ще съм лесна плячка за всеки. Открият ли ме, има две възможности — или ще ме превърнат в роб, или ще ме убият, което означава пак да се върна в Торните Ями. По-добре да вървя, докато почувствам, че ще издъхна от жажда и едва тогава да повикам дъжд.“
По-късно някакъв неестествен предмет в далечината привлече погледа му. Доближи го предпазливо и установи, че е два пъти по-висок от него, а на ширина е колкото разперените му ръце. Беше от камък, но с гладко полирана повърхност. Върху предния му край с едри букви бе издълбано следното послание:
ДОБРЕ ДОШЪЛ, РОБЕ.
Отдолу се мъдреше Великия Печат на Дрекхайм.
При вида му Джек изпита огромно облекчение, защото е добре известно макар и на малцина — на онези, които бяха съумели да избегнат насилствената служба при Барона и с които Джек след това бе разговарял — че подобни стълбове се издигат в най-слабо охраняваните места на неговото царство. Предполагаше се, че всеки беглец, който ги види, ще поеме по заобиколен път или ще свърне обратно и така ще попадне в някой друг район, където шансовете да бъде заловен са далеч по-големи.
Джек го подмина смело и дори бе готов да го заплюе презрително, ако устата му не беше пресъхнала.
Колкото по напредваше, толкова повече се топяха силите му и все по-трудно се изправяше след всяко поредно подхлъзване. Даваше си сметка, че е пропуснал поне няколко периода за сън. Ала нито веднъж не зърна някое подходящо за отдих място.
Почти невъзможно бе да държи очите си отворени. Стреснат от поредното препъване той осъзна, че от известно време върви със затворени очи, унесен в дрямка. Местността наоколо му се струваше съвършено непозната. Все пак последното го обнадежди достатъчно за да намери сили и да продължи.