Джек от сенките [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джек от сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Когато наближиха входа на павилиона Квазер докосна Бенони по ръката и кимна. Разпоредителя на Игрите проследи посоката на погледа му до мястото, където стоеше висок и слаб мъж, облегнат на една колона. Косата му беше черна, лицето почти мургаво, а чертите орлови. Носеше сив мундир, заметнат с лъскаво черно наметало. Пушеше някакви треви от Тъмната страна, смачкани в лулата, от която се вдигаше призрачно-синкав облак.
Бенони го разглежда известно време, завладян от странното чувство, което изпитваха всички хора, когато се изправяха срещу създание, родено не от майчина утроба, а от някакъв непонятен напън на тъмните земи, в онези места, които хората отбягваха.
Той преглътна веднъж, сетне рече:
— Добре. Можете да си вървите.
— Бихме искали да помогнем… — поде Квазер.
— Вървете си, казах!
Той ги проследи с поглед и промърмори:
— Довери се на единия, да предаде другия.
После отиде да повика стражата и нареди да вземат всички фенери, които им бяха под ръка — събраха се няколко дузини.
Джек склони да придружи стражата без съпротива и възражения. Заобиколен от цяла тълпа въоръжени мъже и поставен в самия център на ярко осветения кръг, той кимна невъзмутимо и последва заповедите им без да произнесе нито дума.
Отведоха го право в палатката на Разпоредителя, която също грееше. Избутаха го пред масата, зад която седеше Бенони. Стражите го наобиколиха, вдигнали своите фенери и поглъщащи сенките огледала.
— Името ти е Джек — поде Разпоредителя.
— Не го отричам.
Бенони втренчи поглед в черните очи на мъжа. Те не трепваха. Нито пък помръдваха клепачите му.
— …Понякога те наричат и Джек от Сенките. — Последва мълчание. — Е?
— Хората измислят всякакви имена — отвърна Джек.
Бенони извърна поглед.
— Доведете ги — нареди той на един от стражите.
Войникът се втурна да изпълнява заповедта и не след дълго се върна със Смадж и Квазер. Джек им хвърли небрежен поглед и лицето му остана равнодушно.
— Познавате ли този човек? — попита Бенони.
— Да — рекоха едновременно двамата.
— Само че грешите, като го наричате човек — продължи Квазер, — защото той е обитател на Тъмната страна.
— Кажете му името.
— Наричат го Джек от Сенките.
Разпоредителя на Игрите се усмихна.
— Истина е, че хората измислят всякакви имена — рече той, — но в твоя случай попадаме на странно съвпадение. Аз съм Бенони, Разпоредител на Адските Игри, а ти си Джек от Сенките, крадецът. Обзалагам се, че си дошъл тук, за да откраднеш Адския Пламък. — Отново последва мълчание. — Не е необходимо нито да се съгласяваш, нито да го отричаш — продължи той. — Твоето присъствие тук е достатъчно показателно за намеренията ти.
— Може да съм решил да участвам в Игрите — подхвърли Джек.
Бенони се изсмя.
— Разбира се! Разбира се! — тресеше се той докато бършеше сълзите си с крайчеца на дългия си ръкав. — За съжаление не сме организирали състезание по крадене, та ни липсва категория, в която да те включим.
— Отнасяте се с предубеждение към мен — а това не е справедливо — отбеляза Джек. — Дори и да съм този, за когото ме вземате, не съм извършил никакво престъпление.
— Засега… — добави Бенони. — Но Адския Пламък е ужасно примамлив, нали?
За миг в очите на Джек се озариха от вътрешна светлина и на устните му изгря неволна усмивка.
— Малцина не биха се съгласили с вас — произнесе той.
— И ти си дошъл тук за да го спечелиш — по твой начин. Известен си като най-опасния крадец, обитателю на Тъмната страна.
— Това изключва ли възможността да съм само скромен зрител, дошъл да се порадва на празненството?
— Да — когато става дума за Адския Пламък. Той е безценен, за него жадуват с еднаква сила обитатели на дневната и Тъмната страна. Като Разпоредител на Игрите не мога да позволя да се навърташ в близост до него.
— Това й е лошото на нездравата репутация — поклати глава Джек. — Каквото и да правиш, все в теб се съмняват.
— Я стига! Смяташе ли да го откраднеш?
— Само глупак би отговорил с „да“.
— Значи не трябва да чакам честен отговор от теб.
— Ако под „честен отговор“ разбирате да кажа онова, което искате от мен, тогава бих заявил, че сте прав.
— Завържете му ръцете зад гърба — извика Бенони.
Така и сториха.
— Колко живота имаш, обитателю на Тъмната страна? — попита го Разпоредителя.
Джек не отговори.
— О, хайде де! Всеки знае, че вие от Тъмната страна притежавате повече от един живот. Ти колко имаш?
— Никак не ми се нрави този разговор — прецеди Джек.
— Е, няма да си мъртъв вечно, я.
— Дълъг е обратният път от Торните Ями на Гливе на Западния Полюс на света. Понякога са нужни години за да се образува новото тяло.