Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Водачът на лесърите беше висок около метър и деветдесет и пет и имаше телосложение на ръгбист. Беше много блед, както и всички други убийци, които членуваха в обществото от дълго време. Кожата и косата му бяха с цвета на брашно, а ирисите му бяха чисти и безцветни като стъкло. Също като О. той беше облечен в стандартното за лесърите облекло: черни панталони, черно поло и кожено яке, под което бяха скрити оръжията му.
- Е, господин О., как вървят работите?
Като че ли хаосът, който цареше в мазето, не беше достатъчно добро обяснение.
- Аз ли съм главният тук? - запита О.
Господин X. отиде до масата и взе едно длето, като целият му вид издаваше нехайство.
- В известен смисъл, да.
- Разрешено ли ми е тогава да се погрижа това... - Той обхвана хаоса с едно - единствено движение. - ... да не се случва повече?
- А какво се е случило?
- Подробностите са отегчителни. Един цивилен ни се изплъзна.
- Ще оцелее ли?
- Не знам.
- Ти беше ли тук, когато това стана?
- Не.
- Разкажи ми всичко. - Господин X. се усмихна. Мълчанието се проточи. - Знаеш ли, господин О., лоялността ти може да те вкара в беда. Нима не искаш да накажа онзи, който си го е заслужил?
- Искам сам да се понижа за проблема.
- Сигурен съм, че е така. Но ако не ми кажеш, може да се наложи да приспадна цената на неуспеха от възнаграждението ти. Струва ли си?
- Да, ако ми бъде позволено да постъпя с виновника така, както възнамерявам.
Господин X. се засмя.
- Мога само да си представя какво означава това.
О. зачака. Гледаше как острият връх на длетото улавя светлината, докато господин X. крачеше из стаята.
- Дадох ти неподходящия човек за партньор, нали? - прошепна господин X. и вдигна чифт белезници от пода. Остави ги върху страничната маса. - Мислех, че господин Е. ще успее да се издигне до твоето ниво. Но това не стана. И се радвам, че се обърна към мен, преди да го накажеш. И двамата знаем колко много държиш да имаш свобода в работата си. И какво раздразнение предизвиква това у мен.
Господин X. хвърли поглед през рамо и прикова мъртвите си очи в О.
- И като се има предвид всичко казано дотук и най-вече защото се обърна първо към мен, получаваш господин Е.
- Искам да има свидетели.
- Твоята група?
- И други.
- Отново се опитваш да се докажеш?
- Да наложа по-висок стандарт. Господин X. се усмихна студено.
- Ти си арогантно копеле, нали? На вашата висота съм.
Изведнъж господин О. откри, че не може да помръдне нито ръцете, нито краката си. Господин X. и преди беше прилагал гази парализираща гадост, така че това не беше съвсем неочаквано. Обаче шефът му все още държеше длетото с острия връх в ръцете си. И се приближаваше към него.
О. се опита да помръдне, потта изби по тялото му, но не успя да свие и мускул.
Господин X. се наведе към него. Толкова близо, че гърдите им се допираха. О. почувства нещо да го докосва леко по задника.
- Забавлявай се, синко - прошепна мъжът в ухото на О. - Но направи услуга и на себе си. Помни, че независимо каква власт имаш, ти не си аз. Ще се видим по-късно.
И господин X. излезе от мазето. Вратата горе се отвори и затвори.
Веднага щом възвърна способността си да се движи, О. бръкна в задния си джоб.
Господин X. му беше оставил длетото.
***
Рейдж слезе от кадилака и се огледа в мрака, който цареше около „Едноокия". Искаше му се отнякъде да им се нахвърлят лесъри. Но вече не се надяваше да имат такъв късмет. Двамата с Вишъс се бяха разхождали с часове, но не се беше случило нищо. Дори не ги наблюдаваха, което беше дяволски странно.
А за някой като Рейдж, който обожаваше стълкновенията, беше и също причина за силно разочарование.
Като всичко друго, и войната между Обществото на лесърите и ва-мпирите се развиваше циклично. В момента беше в затишие. В което имаше логика. През юли Братството на черния кинжал беше унищожило местния център за набиране на хора, както и десетима от най-добрите членове на обществото. Очевидно, сега лесърите разузнаваха, проучваха положението.
Хвърли поглед на сегашното свърталище на братството, превърнало се в гнездо на покварата. „Едноокия" се намираше в покрайнините на града. Тук се отбиваха рокери и строители груби мъжаги, склонни да уреждат споровете си чрез юмруци, а не със сладкодумни приказки. Барът беше обикновена кръчма - едноетажна постройка, заобиколена от асфалтова настилка. На паркинга имаше камиони, лимузини и харлита. През малките и тесни прозорчета се виждаха проблясващите в червено, синьо и жълто неонови табели, рекламиращи американски марки бира.