Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Страната на хилядите желания
Страната на хилядите желания - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Страната на хилядите желания

Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:

Страната на хилядите желания
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 32
Перейти на страницу:

— По-добре е да се лети по-бързо.

Госпожица Небесна въздъхна.

— Ах — промълви тя, — така мислят почти всички нови феи… Щраусовите ми пера започват да мухлясват… Няма що, ето… Криле 65 см, моноплан. Имаме и феи-биплан, но не ви съветвам. За вашата възраст е тежко. Чакайте, сама ще ви ги прикача.

Тя прикрепи крилете към раменцата на Мишел, а после й обясни как да си служи с тях, за да се издига, спуска и каца.

— Главно много внимавайте — заръча й тя, — при приземяването.

— Какво значи „приземяване“? — попита Мишел.

— Кацане на земята — обясни госпожица Небесна.

— А когато кацнеш върху морето?

— Тогава се казва „приморяване“.

— Ами ако кацнеш върху езеро?

Госпожица Небесна се озадачи.

— А, не зная. Правете го, но без да го назовавате… Във всеки случай в такъв момент крилете трябва да бъдат полуприбрани, госпожице, и никаква скорост… В началото с всички наши феи се случват злополуки, защото искат да се приземяват много бързо. А когато летите над градове, пазете се от телеграфните жици… Сега, пръчицата ви!

Вълшебните пръчици бяха дървени, също като онези, с които децата играят на обръч в градинките по Шан-з-Елизе.

Госпожица Небесна взе една от тях и се приближи до огромна стъкленица — Мишел не я бе забелязала, — върху която имаше етикет:

Това означаваше: „Вода с въображение“.

Старата дама потопи в нея пръчицата, която мигом стана прозрачна като стъкло и придоби златист отблясък.

— Ето — каза тя, като подаде пръчицата на Мишел, — докоснете ли с нея земята, в същия миг пред вас ще се появи всеки предмет, който пожелаете.

— Може ли да се счупи? — попита Мишел.

— О, никога!

— Да опитам ли?

— Разбира се!

— Ние с братята ми много искаме да имаме автомобилче, което върви като истинска кола, нали знаете, голяма, с мотор.

— Много добре — насърчи я госпожица Небесна. — Допрете пръчицата до земята и опишете каква кола искате.

— И тя ще излезе от земята?

— Няма да излезе отникъде. Просто ще се появи и толкова.

— Не е възможно — усъмни се Мишел.

— Опитайте.

Момиченцето допря вълшебната пръчица до земята и изведнъж пред очите й изплува чудесна червена количка. Тя наистина не излезе от земята, а просто се образува във въздуха.

— Ах, колко съм доволна! — извика радостно Мишел. — Мога ли да я взема със себе си във Вълшебната градина?

— Дума да не става — възрази госпожица Небесна. — Нали ще отидете във Вълшебната градина по въздуха… Няма да можете да пренесете толкова обемист предмет. Но това няма значение, тъй като щом стигнете там, с пръчицата си ще можете да създадете едно, две, три, десет автомобилчета като това.

— Ах, така ли? — промълви Мишел, леко натъжена. — Само че няма да бъде вече същото. Кога ще тръгна за там?

— Ей сега. Ще ви заведа до пистата за отлитане.

Пистата беше широка морава, заобиколена от няколко дървета. При входа имаше малка табела:

От двете страни на табелата Мишел забеляза две стари липи. В тази отляво беше пробито малко прозорче, над което пишеше:

Госпожица Небесна потропа на гишето. Отвътре се чу:

— Гу-гу-гу…

— Господин Нежналюбов, аз съм, госпожица Небесна.

Гишето се отвори и един гълъб изгука, като се поклони много любезно:

— Гу-гу, какво мога да направя за вас, мила и прелестна госпожице Небесна?

— Господин Нежналюбов, водя ви малката фея Мишел, която ще отлети за Вълшебната градина. Поверявам ви я. Би трябвало да я поупражнявате няколко минути. Никога не е летяла… Е, довиждане, феичке Мишел. Приятни желания!

— Защо казвате „приятни желания“? — удиви се Мишел.

— Във Вълшебната градина не се казва „желая ви щастие“, защото щастието зависи от самата вас.

— Ах, вярно! Приятни желания и на вас.

Трета глава

След като г-ца Небесна си отиде, Мишел се обърна към гълъба.

— Гу-гу — обади се той. — Очарователна, небесносиня феичке, летели ли сте някога?

— Никога.

— Добре тогава — каза гълъбът много любезно, — ще ви дам първия урок, миличка.

Той изхвръкна от липата и се повъртя над раменете на Мишел, за да провери как са прикрепени крилете.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 32
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)