Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
— Трябва да я набием — предложи Одет.
— Добре, ами ако и тя ни набие? — възрази Жералд.
— Пък и не можем хем да се бием, хем да ядем — каза Мишел.
— Разбира се, тя ще си отмъсти — обади се Елиан.
— Трябва да я изгоним — каза Одет.
— Или да я поканим — реши Жералд.
Другите го изгледаха учудено.
— Понякога ти хрумват хубави идеи — каза Мишел. — Това не е глупаво… Дали пък да не я поканим?… Няма друго средство, за да я укротим.
— Но тя не ни е приятелка — каза Елиан.
— Ще ни стане приятелка, щом я поканим — възрази Жералд.
Мишел се приближи до Мелани, която я гледаше отдалеч и яростно въртеше очи.
— Искате ли да закусите с нас? — покани я Мишел.
— Не! — сопна се Мелани.
— Защо?
— Защото не искам!
— Я да се махаме! — обади се Оливие. — Тя е много лоша.
Децата се отдалечиха, следвани на разстояние от Мелани. Когато изминаха двеста-триста метра под ябълкови дървета, те се натъкнаха на господин Точенудар, който, изправен сред поляната, се прицелваше внимателно, преди да удари топката, лежаща пред краката му. Мишел и приятелите й се отдръпнаха. Господин Точенудар се засили и удари топката. Чу се писък. Топката прасна право по корема червенокосата фея Мелани.
— Тя е повалена на земята! — извика победоносно Оливие.
— Може би е мъртва? — разтревожи се Мишел.
— Спря топката ми — оплака се господин Точенудар. — Този терен е много лош за игра.
За да се утеши, той направи с железния връх на бастуна си, (който му служеше за вълшебна пръчка) красив бордюр от незабравки и червени лалета край ябълките. Седна на моравата и се прозя.
— Досадното в тази страна е, че цветята растат много бързо! — заяви той.
— Хайде да отидем при кралицата — предложи Елиан. — Тя е луда, но е хубава.
— Да, хайде да отидем при кралицата — съгласи се Мишел.
— Да вървим при кралицата — повтори господин Точенудар.
И тръгна след тях, размахвайки бастуна си с метален край, под който в тревата се раждаха зюмбюли.
Кралицата беше облечена в рокля от електрически жички. Бързи светлинки пробягваха по жичките и оформяха рисунки, които непрестанно се меняха. Върху кралицата се четеше ту прави каквото щеш, написано с огнени букви, ту тя заприличваше на фонтан със светещи струи или на буря в полето.
— Сега прилича на Айфеловата кула — прошепна Оливие.
— Забавно приема гостите си — удиви се Мишел.
И наистина кралицата сновеше наляво-надясно, подхващаше разговор, не го довършваше и всяка минута организираше някоя игра, така че в крайна сметка никой не играеше. Стотици деца се блъскаха и биеха. Имаше оркестър, но той бе съставен от дванадесет музиканти и всеки свиреше, каквото му хрумне, така че нищо не можеше да се разбере. Все пак Мишел разпозна началото на песента „Под лунната светлина“ и част от „Марсилезата“.
— Ужасно е! — прошепна Мишел на Елиан.
— Да — потвърди Жералд, — нашата гувернантка би трябвало да дойде тук и да въдвори малко ред.
В един ъгъл те попаднаха на няколко момиченца, които играеха на портрети и се опитваха да отгатнат.
— Мъж ли е? — попита Мишел.
— Да — отвърна едно момиченце.
— Жив ли е?
— Да — отговори друго.
— В Париж ли живее?
— Да — обади се трето.
— Важна личност ли е?
— Много важна — кимна четвърто.
— Сигурно е президентът на републиката — предположи Мишел.
— Нищо подобно, това е Жана д’Арк — заяви пето.
— Как така? — изуми се Мишел. — Нали ми казахте, че е мъж?
— Може да е каквото си ще! — отвърна същото момиченце.
Мишел прошепна на Елиан:
— По-добре да отидем да си играем само петимата.
Петте деца изкачиха много стъпала и на третия етаж намериха една празна стая. Седнаха в креслата и Оливие попита:
— Какво ще правим?
— Имам една идея — каза Мишел. — Искате ли да играем на училище?…
— О, да! — извика Оливие и запляска с ръце.
И той тутакси започна:
— На фараона му се присънил сън… Сторило му се, че е на брега на Нил…
— Млъкни, Оливие! — прекъсна го Мишел.
— Вулканът — поде Жералд — е планина, която бълва пламъци и стопена лава през отвор, наречен кратер.