Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
— Га-га, така ми се струва — отвърна Гарванът, като енергично размърда криле. — Така ми се струва… Но трябва да се явите на един малък изпит при мен.
— Как! — учуди се Мишел. — Трябва да се явя на изпит, за да стана фея?
— Га-га, така ми се струва. Трябва да отговорите на трите въпроса, които ще ви задам… Ако отговорите ви ми харесат, ще ви впиша в книгата на феите; ако не ми харесат, ще яхнете пак камилата си и ще ви подканя да се върнете в пустинята… Готова ли сте?
Мишел много се разтревожи. Опита се да си припомни всичко, което знае, но мислите й се изплъзваха и се гонеха в главата й. „Ех, да ще да ме попита за Фараона или за пустинята, ще бъде чудесно, но ако ми зададе въпрос от историята на Франция…“ И тя започна да преповтаря мислено: „Галите били езичници… Те обожавали огъня, слънцето и гръмотевицата“.
Смутензасрамен бе отворил една малка книжка. Свали очилата си, избърса ги, изтрака три пъти, за да си проясни гласа и изрече:
— Аритметика: колко прави осем по шест?
— Петдесет и четири — отвърна Мишел.
— Сигурна ли сте?
— Почти… — промълви детето. — Така ли е?
— Га-га, така ми се струва.
— Как — изненада се Мишел, — така ви се струва? Извинете… не знаете ли със сигурност?
— Госпожице — отвърна Гарванът с достойнство, — вие изглежда забравяте, че аз съм тук, за да задавам въпроси, а не за да отговарям.
После измърмори на себе си:
След малко той попита:
— Правопис: как ще напишете думата кокошарник?
— О, това ли? Много лесно! — зарадва се Мишел. — Ку-ку-шар-ниг.
Тя беше много горда, че се сети, че се пише „г“, а се чува „к“.
— Така ли е?
— Гага, така ми се струва.
— Би било все пак по-добре, ако знаехте със сигурност.
— Това с нищо не би изменило резултата от изпита — заяви строго Смутензасрамен. — А сега, ще благоволите ли да ми кажете наизуст една басня?
— Да, разбира се — отвърна Мишел с готовност. — Зная „Гарван и лисица“.
— Не обичам тази басня — отвърна сухо Смутензасрамен.
— Зная също „Щурец и мравка“.
— Кажете я.
Мишел я беше учила доста отдавна. Тя започна:
— Струва ми се, че я обърках малко към края — смънка тя.
— Не забелязах — каза Гарванът. — Аз обичам тази басня.
— И аз я обичам, защото е къса.
— И имате добър вкус — забеляза Смутензасрамен. — Също като мен… Ще ви впиша в книгата на феите. Име, фамилно име, качества?
— Какво значи това? — смути се Мишел.
— Това значи как се казвате.
— А защо не го кажете така?
— Та нали го казвам! Как ви е името?
— Казвам се Мишел.
— Каква възраст?
— Седем години.
— Имате ли братя и сестри?
— Двама братя и една сестра.
— На кое място сте по успех в класа? Случва ли се някога да сте първа?
— Никога! — отвърна Мишел.
— В такъв случай — заключи Гарванът, като че ли напълно успокоен, — ще ви впиша в книгата на момиченцата-феи.
Той взе едно картонче, закрепи очилата на клюна си и започна да пише с явно усилие. После подаде картончето на Мишел. Смутензасрамен имаше много красив почерк, изписваше буквите просто като печатни и тя можа да прочете без никакво затруднение:
— А сега — каза Смутензасрамен на Мишел — трябва да си вземете роклята, крилете и пръчицата.
— Ще имам криле и вълшебна пръчица? — възхити се Мишел.
— Разбира се… Поздравявам ви — добави той, като подаде краче на Мишел.
— Защо?
— Защото сте избрана за фея… Това е голяма чест.
— Но нали вие ме избрахте? — изненада се Мишел.
— Точно затова — каза Гарванът. — Поздравявам ви, задето бяхте избрана от мен. Това е най-голямата чест.
— Тогава защо и вие самият не се изберете?
— Защото предпочитам да съм си гарван! — заяви Смутензасрамен.
Той изхвръкна из прозорчето, скокна на земята, свали очилата, пъхна ги под крилото и кимна на Мишел да го последва. Те повървяха известно време безмълвно сред дърветата, после стигнаха до огромен дъб, на който пишеше: