Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Наближаваха трима шаруми с черни роби без ръкави и с нагръдници от черна стомана, всеки оформен като съвършен гръден кош, тъй че да предпазват съвършените гръдни кошове отдолу. Черни копринени ивици пристягаха едрите им бицепси, а на китките си носеха обковани със стомана кожени предпазители. На гърбовете им лъщяха ярки позлатени щитове и носеха късите си копия небрежно, като пристъпяха с непринуденото изящество на дебнещи вълци.
Манвах грабна стомна вода и я обърна върху Касаад, който простена и почти успя да се надигне.
— Вътре, бързо! — изплющя гласът ѝ и тя го изрита, за да го накара да се раздвижи. Касаад изсумтя, но успя да пролази зад завесата.
— Как изглеждам? — Соли приглади и подръпна робата си надолу, като отвори деколтето по-широко.
Беше абсурден въпрос. Никой никога не бе изглеждал по-добре от брат ѝ.
— Хубав си — прошепна му тя.
— Соли, мой красив аджин’пал! — провикна се Кашив. Беше на двайсет и пет, кай’шарум, и несъмнено най-хубавият от тримата новодошли, със старателно оформена брадичка, в която беше втрил ароматни масла, а кожата му — съвършен бронз. На нагръдника му грееше слънцето на дама Баден — несъмнено от истинско злато, — а насред тюрбана му искреше едър тюркоаз. — Надявах се да те открия тук, когато дойда да взема… — Ала вече беше достатъчно близо, за да види хаоса в дюкяна — … поръчката. Леле. Да не ви е прегазило стадо камили? — Той подуши въздуха. — И ви е препикало?
Подхвана от врата си копринения си нощен воал и притисна белия плат към носа си. Другарите му сториха същото.
— Имахме… проблеми — отвърна Соли. — Моя е вината, задето излязох за няколко минути.
— Ужасна срамота. — Кашив подмина Иневера, сякаш не съществуваше, и доближи Соли. Прокара пръст по гърдите му, където бяха пръснали няколко капки кръв. Разтърка я между палеца и показалеца си. — Явно си се върнал навреме.
— Това стадо камили няма да се върне повече — съгласи се Соли.
— Но пък са си свършили работата — тъжно рече Кашив. — Пак ще трябва да си купуваме кошниците от Криша.
— Моля те — каза Соли и постави ръка на рамото на Кашив, нужна ни е тази поръчка. Не цялата стока е съсипана. Не може ли да ти продадем поне половината?
Кашив погледна към ръката на Соли и се усмихна. Махна пренебрежително към безредно пръснатите кошници.
— Пфа! Ако една е препикана, такива са всички. Няма да нося подобна стока на господаря си. Излейте им две кофи вода отгоре и ги продавайте на кхафитите.
Доближи Соли още повече и върна дланта си на гърдите му.
— Но ако ти трябват пари, може да припечелиш, като носиш кошници на забавата, вместо да ги продаваш. — Плъзна пръсти нагоре по разхлабената роба и хвана рамото му. — Може да се върнеш с три пъти повече пари… ако носиш здраво.
Соли се усмихна.
— Аз съм кошничар, Кашив. Никой не носи по-здраво от мен.
Кашив се засмя.
— Утре сутрин ще те вземем за забавата.
— Ще се видим на тренировъчната площадка — каза Соли.
Кашив кимна и заедно с другарите си обърна ход към дюкяна на Криша.
Манвах сложи ръка на рамото на Соли.
— Съжалявам, че стана така, сине.
Соли сви рамене.
— Някои дни си членът, други — задникът. Просто ми е криво, че Криша спечели.
Манвах повдигна булото си колкото да плюе на земята.
— Криша нищо не е спечелила. Няма кошници за продан.
— Откъде знаеш? — попита Соли.
Манвах се изкикоти.
— Преди седмица пуснах гризачи в склада ѝ.
Когато им помогна да спретнат дюкяна, Соли ги придружи към кирпиченото зданийце, където живееха, точно когато даматите възвестиха падането на здрача от минаретата на Шарик Хора. Тримата бяха спасили повечето кошници, но няколко имаха нужда от поправки. Манвах се бе прегърбила под голям сноп листа.
— Трябва да побързам, за да вляза в строя — каза Соли.
Иневера и Манвах се хвърлиха на врата му и го разцелуваха, преди той да се обърне и да побегне в здрачаващия се град.
Вътре отвориха защитения капак в пода на дома си и се упътиха към Подземния град за през нощта.
Всяка къща в Красия се спускаше поне с един етаж под земята, който чрез малки коридорчета се свързваше с истинския Подземен град, огромен и надупчен като медена пита от километри издълбани пещери и тунели. Там жените, децата и кхафитите се криеха всяка нощ, докато мъжете се сражаваха в алагай’шарак. Огромни канари от дялан камък запрещаваха пътя от бездната на Ний, а в тях бяха изписани могъщи защити, за да пропъждат появилите се чудовища.