Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Как те зоват, момиче? — Невястата на Еверам говореше гърлено и сурово.
— Иневера ва Касаад ам’Дамадж ам’Каджи, дама’тинга — каза Иневера и се поклони дълбоко. — Кръстена на Първата съпруга на Каджи.
При добавката ноктите на Манвах се впиха в раменете на Иневера и тя неволно ахна от болка. Дама’тингата сякаш не забеляза.
— Несъмнено смяташ, че това те прави специална. — Кева изсумтя. — Ако Красия получеше по един воин за всяко нищо и никакво момиченце с това име, Шарак Ка щеше да е приключила.
— Да, дама’тинга — рече Иневера и се поклони, а майка ѝ отпуснаха хватката си.
— Хубавичка си — отбеляза дама’тингата.
Иневера се поклони.
— Благодаря, дама’тинга.
— Харемите винаги имат нужда от хубави момичета, освен ако вече някой не ги употребява — каза Кева, гледайки към Манвах. — Кой е мъжът ти, каква е професията ти?
— Дал’шарум Касаад, дама’тинга — каза Манвах с поклон, — а аз плета кошници.
— Първа съпруга?
— Единствена, дама’тинга — каза Манвах.
— Мъжете си мислят, че си взимат толкова повече нови жени, колкото повече просперират, Манвах от племето каджи — каза Кева, — но е вярно обратното. Опитала ли си да осигуриш на мъжа си още съпруги, както повелява Евджаха, за да ти помагат с кошничарството и да му раждат още деца?
— Да, дама’тинга. Многократно. — Манвах стисна челюсти. — Бащите им… не одобряваха предложенията.
Невястата на Еверам промърмори нечленоразделно. Отговорът казваше много за Касаад.
— Момичето научено ли е?
Манвах кимна.
— Да, дама’тинга. Иневера ми чиракува. Много е умела в кошничарството и съм я научила да смята и да води сметки. Чела е Евджаха по веднъж за всеки от седемте Небесни устои.
Изражението в очите на дама’тингата бе неразгадаемо.
— Последвайте ме.
Тя се обърна и навлезе по-навътре в павилиона. Пренебрегваше кръвта по пода, а свободно падащата ѝ роба се плъзгаше по него — въпреки това одеждата оставаше чисто бяла.
Мелан я последва, пристъпвайки чевръсто покрай кръвта, а след нея — Иневера и майка ѝ. Шатрата беше плетеница от бели платнени стени и непрестанни завои, тъй че Иневера изобщо не успяваше да се ориентира къде е спрямо входа. По пода вече нямаше кръв, а стенанията на шарумите почти не се чуваха. След поредния завой стените и таванът рязко преминаха от бяло в черно. Сякаш пристъпиха от ден в нощ. Свърнаха отново и майка ѝ в черната си роба на дал’тинга почти не се виждаше и дори облечената в бяло дама’тинга и послушницата ѝ се превърнаха в неясни призрачни силуети.
Кева рязко спря и Мелан мина покрай нея, за да отвори капак в пода, който Иневера дори не беше забелязала. Вътре едва се мержелееше каменно стълбище, което се спускаше в още по-плътен мрак. Краката на Иневера изстинаха почти веднага върху дяланите камъни, а когато Мелан затвори капака над главите им, чернотата ги обгърна напълно. Заслизаха бавно — Иневера се ужасяваше от мисълта, че може да се спъне и да помете Невястата на Еверам със себе си.
За щастие, стъпалата бяха малко, макар Иневера наистина да залитна, изненадана, когато слезе от последното. Бързо си върна равновесието и комай никой не забеляза.
В дланта на Кева се разгоря червена светлина и ги озари зловещо, но пък с нищо не разсея потискащия мрак край тях. Дама’тингата ги поведе покрай редица мрачни килии, изсечени направо в скалата. В стените от двете им страни се виждаха защити.
— Чакай тук с Мелан — нареди Кева на Манвах и насочи Иневера към една от килиите. Момичето потръпна, когато тежката врата се затвори зад нея и дама’тингата.
В единия край на помещението имаше каменен пиедестал, където Кева постави греещия в червено предмет. Приличаше на малък въглен, осеян с мъждукащи защити, но дори Иневера знаеше какво е. Беше алагай хора.
Демонска кост.
Кева се обърна към нея и Иневера улови проблясъка на закривено острие в ръката ѝ. На тази светлина изглеждаше обляно в кръв.
Иневера изпищя и заотстъпва, но килията бе много малка и скоро гърбът ѝ опря в каменната стена. Дама’тингата вдигна острието пред носа на Иневера и очите на момичето се кръстосаха върху него.
— Боиш ли се от това? — попита жената.
— Да, дама’тинга — отвърна пресекливо Иневера, без да се замисля.
— Затвори очи — нареди ѝ Кева. Иневера се тресеше от страх, но стори, както ѝ бе наредено, и зачака стоманата. Сърцето ѝ бумтеше в гърдите.