Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Касаад се изплю.
— Кхафитите биха продали и слънцето, ако можеха да го свалят от небето. Тичай сега и ми купи коузи, за да си облекча чакането, докато дойде онзи полумъж.
Соли довърши кошницата си, стана и я хвърли върху купчината.
— Аз ще отида, Майко. Чабин сигурно ще има, никога не затваря, преди да изпеят вечерните молитви.
Манвах присви очи, но не ги отдели от работата си. И тя плетеше все по-бързо, ръцете ѝ сякаш се сливаха една с друга.
— Не ми харесва да оставяме на открито работа от цял месец.
— Никой няма да ни ограби, Татко е тук — рече Соли, но след това завъртя очи към баща си, който се опитваше да оближе отвътре гърлото на бутилката: — Ще съм толкова бърз, че няма да разбереш кога съм отишъл и съм се върнал.
— Работи, Иневера — сгълча я Манвах, докато Соли изтичваше навън. Иневера сведе поглед и едва тогава разбра, че е спряла да плете, за да гледа случката. Сепна се и поде наново.
Иневера не смееше да гледа право към него, но не можеше да не обръща от време на време глава, така че баща ѝ да попадне в крайчеца на полезрението ѝ. Той пък гледаше Манвах, докато обръщаше кошницата с чевръстите си крака. Изпод черната ѝ роба току се подаваха голите ѝ глезени и прасци.
Касаад сложи ръка на чатала си и го разтърка.
— Ела, жено, ще ми се…
— Работя! — Манвах взе едно листо от купчината и закърши жилките му с рязко пукане.
Касаад сякаш искрено се обърка.
— Защо ще отказваш на съпруга си едва час, преди да потегли в нощта?
— Защото си троша гърба седмици наред с тези кошници — каза Манвах. — Защото е късно и алейката е тиха. Защото имаме цяла поръчка пред дюкяна, а няма кой да я пази освен един надървен пияндур!
Касаад се изсмя.
— От кого трябва да я пазя?
— От кого наистина? — попита някой и всички се обърнаха. Криша пристъпваше покрай тезгяха.
Беше едра жена. Не дебела — никой в Пустинното копие не можеше да си позволи този лукс, — но все пак воинска щерка, с едър кокал, тежка стъпка и мазолести длани. Подобно на всички дал’тинги, носеше същата черна роба като Манвах, дълга от глава до пети. И тя плетеше кошници и беше една от главните конкурентки на Манвах в племето каджи — по-неумела, но по-амбициозна.
Следваха я още четири жени, дал’тинги като нея. Две от тях бяха другите съпруги на мъжа ѝ, лицата им — скрити под була. Останалите ѝ бяха дъщери с открити лица. Предвид вида си, навярно отпъждаха съпрузите по-лесно, отколкото ги привличаха. Никоя не беше дребна и се разпръснаха из дюкяна като чакали по дирите на див заек.
— До късно работиш — отбеляза Криша. — Повечето дюкяни са спуснали кепенците.
Манвах сви рамене, докато плетеше, без да вдига глава.
— До вечерния зов има време.
— Кашив винаги идва в края на деня, преди забавата на дама Баден по случай пълнолунието, нали? — попита Криша.
Манвах, все така забила поглед в кошницата си, рече:
— Клиентите ми не са твоя работа, Криша.
— Моя са, когато използваш оня пуш’тинг сина си, за да ми ги краде. — Гласът на Криша стана нисък и заплашителен. Дъщерите ѝ се преместиха към Иневера, за да преградят пътя ѝ към Манвах. Сестрите ѝ по брак закрачиха към Касаад по-навътре в дюкяна.
Манвах вдигна глава.
— Нищо не съм крала. Кашив дойде и ми каза, че кошниците ти се разпадали, когато ги напълнят. Обвинявай плетачките си, не мен, задето си загубила клиент.
Криша кимна и взе кошницата, която Иневера току-що бе добавила към купчината.
— С дъщеря ти вършите качествена работа — отбеляза тя и прокара пръст по плетката. След това хвърли кошницата на земята и я смачка под сандала си.
— Жено, как смееш?! — изкрещя Касаад невярващо. Скочи на крака или поне се опита, олюлявайки се. Погледна към копието и щита си, но те бяха в задния край на помещението.
Докато той се окопитваше, сестрите ѝ действаха бързо и едновременно. Жилави палмови сопи, обвити в черен плат, паднаха от широките им ръкави. Една от жените сграбчи Касаад за раменете и го бутна право към свистящата сопа на другата, без да го пуска, за да не може той да се отдръпне.
Касаад изхриптя от болка, останал без дъх. Вторият удар бе в чатала. Хриптенето премина в писък.
Иневера също извика и скочи на крака, но дъщерите на Криша я сграбчиха грубо. Манвах понечи да се изправи, но тежкият ритник на Криша, право в лицето, я върна на пода. Манвах нададе пронизителен вой, но беше късно и никой не откликна.