Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Е, какво, господине — отвърна кралицата, — всички тези мерки не трябва ли да ни успокояват?
— Нищо не ме успокоява, госпожо — каза Шарни, — когато става въпрос за спасението на Ваше Величество.
— И така, господине, вие продължавате да сте на мнение да бягаме?
— Моето мнение, госпожо, е вие да се оставите — кралят, вие и августейшите деца на Ваше Величество, сред всички нас.
Кралицата направи едно движение.
— Ваше Величество се отвращава от Лафайет — така да бъде! Но вие имате доверие в херцог Дьо Лианкур. Той е в Руан, госпожо. Той е наел къщата на един английски дворянин, наречен Канинг. Командващият на провинцията е накарал войските да се закълнат във вярност на краля. Швейцарският полк на Салис-Самад, на който може да се разчита, е разположен по пътя. Всичко е още спокойно — да излезем по моста Турнан и да достигнем до бариерата при Етоал. Триста души кавалерия от конституционната гвардия ни чакат. Във Версай лесно ще съберем хиляда и петстотин благородници. С четири хиляди човека ви гарантирам, че ще ви заведа където поискате.
— Благодаря ви, господин Дьо Шарни — каза кралицата, — оценявам предаността, която ви е накарала да напуснете лицата, които са ви скъпи, за да дойдете и да предложите вашите услуги на една чужденка…
— Кралицата е несправедлива към мен — прекъсна я Шарни. — Същестуванието на моята господарка ще бъде винаги най-скъпоценното от всички и като дълг ще ми бъде по-скъпо от всички добродетели.
— Дългът, да, господине — прошепна кралицата. — Но аз също, понеже всеки трябва да изпълнява дълга си, мисля, че добре разбирам своя. Моят дълг е да запазя величието на монархията и да бдя за това, като я поразят, да я поразят изправена и да падне достойно, както са правили онези антични гладиатори, които са били обучавани да умират с грация.
— Това последната дума на Ваше Величество ли е?
— Това е най-вече моето последно желание.
Шарни се поклони и пресрещайки при вратата госпожа Кампан, която се присъединяваше към принцесите, й каза:
— Поканете Техни височества, госпожо, да сложат в джобовете си онова, което им е най-скъпоценно. Възможно е в един или друг момент да бъдем принудени да напуснем двореца.
После, докато госпожа Кампан отиваше да предаде поканата на госпожа принцеса Дьо Ламбал и на госпожа Елизабет, Шарни се приближи до кралицата и каза:
— Госпожо, не е възможно да нямате изобщо никаква надежда за външна подкрепа на силите ни. Ако е така, доверете ми го — помислете, че утре може да се наложи да докладвам пред хората или пред Бога за онова, което ще стане.
— Е, добре, господине — каза кралицата, — трябваше да бъдат дадени двеста хиляди франка на Петион и петдесет хиляди на Дантон. Посредством тези двеста и петдесет хиляди франка издействахме от Дантон да си остане у дома, а Петион да дойде в двореца.
— Но, госпожо, вие сигурна ли сте във вашите посредници?
— Нали вие ми казахте, че Петион е пристигнал преди малко?
— Да, госпожо.
— Това, както виждате, вече е нещо.
— Това изобщо не е достатъчно… Казаха ми, че три пъти са ходили да го търсят, преди да дойде.
— Ако е от нашите — каза кралицата, — той трябва, докато говори с краля, да постави показалеца си върху клепача на дясното си око.
— Но ако не е от нашите, госпожо?
— Ако не е от нашите, то е наш пленник и съм дала най-строги заповеди да не го оставят да излезе от двореца.
В този момент се чу да отеква звъна на една камбана.
— Какво е това? — попита кралицата.
— Обща тревога — отвърна Шарни.
Принцесите се надигнаха уплашени.
— Е, добре, какво има толкова? — каза кралицата. — Камбанният звън е бойната тръба на бунтовниците.
— Госпожо — каза Шарни, който изглеждаше по-развълнуван от кралицата от този зловещ звук, — ще отида да разбера дали този камбанен звън съобщава нещо важно.
— И ще ви видим ли отново? — попита бързо кралицата.
— Дошъл съм, за да се оставя на заповедите на Негово Величество и няма да го напусна, преди да се е разсеяла и последната сянка от опасност.