Графиня Дьо Шарни

150.

Кралят в нощта на 9 срещу 10 август

Разказахме за онова, което ставаше в дома на народните защитници. Да разкажем сега какво ставаше на петстотин крачки оттам, в жилището на кралете.

Там жените също така плачеха и се молеха. Може би плачеха повече — Шатобриан е казал, че очите на кралските особи са направени, за да събират по-голямо количество сълзи.

При все това нека обърнем внимание на всекиго — госпожа Елизабет и госпожа Дьо Ламбал плачеха и се молеха. Кралицата се молеше, но не плачеше.

Бяха вечеряли в обичайния час — нищо не нарушаваше апетита на краля.

Когато ставаха от масата и докато госпожа Елизабет и госпожа Дьо Ламбал се връщаха в стаята, известна под името кабинет на съвета, където беше уговорено кралското семейство да прекара нощта, за да може да получава докладите, кралицата дръпна краля настрани и поиска да го отведе със себе си.

— Къде ме водите, госпожо? — попита кралят.

— В моята спалня… Не бихте ли искали да сложите нагръдника, който носихте на последния четиринайсети юли, сир?

— Госпожо — каза кралят, — той е подходящ, за да ме предпази от куршум или от кинжал на някой убиец в ден на церемония и на заговор. Но в ден на битка, в ден, когато моите приятели ще се изложат на опасност заради мен, би било подлост да не се изложа на същата опасност като тях.

И с тези думи кралят остави кралицата, за да се върне в своя апартамент и да се затвори с изповедника си. Кралицата отиде да настигне в кабинета на съвета госпожа Елизабет и госпожа Дьо Ламбал.

— Какво прави кралят? — попита госпожа Дьо Ламбал.

— Изповядва се — отвърна кралицата с тон, който е невъзможно да бъде описан.

В този момент вратата се отвори и се появи господин Дьо Шарни. Той беше блед, но съвършено спокоен.

— Мога ли да говоря с краля, госпожо? — каза той на кралицата, покланяйки се.

— За момента, господине — каза кралицата, — кралят съм аз.

Шарни го знаеше по-добре от всекиго. Но при все това настоя.

— Можете да се качите при краля, господине — каза кралицата, — но кълна ви се, че ще го обезпокоите.

— Разбирам: кралят е с господин Петион, който току-що пристигна?

— Кралят е със своя изповедник, господине.

— Значи на вас ще докладвам, госпожо — отвърна Шарни, — като на най-старши генерал в двореца.

— Да, господине, ако желаете — каза кралицата.

— Ще имам честта да изложа на Ваше Величество наличния състав на силите ни. Конната жандармерия, командвана от господата Рюлиер и Дьо Вердиер, с численост шестстотин души, е строена за бой на големия площад на Лувъра. Пешеходната жандармерия на Париж, intra muros390, е струпана в конюшните. Един пост от петстотин души е пратен в двореца на Тлуза, стража, която ще опази в случай на нужда, касата за извънредни разходи, сконтовата каса и съкровищницата. Жандармерия на Париж extra muros391, съставена само от трийсет човека, е разположена на пост при малката стълба на краля в двора на принцовете. Двеста офицери и войници от бившата гвардия на кон или пеша, стотина млади роялисти, още толкова благородници, триста и петдесет или почти четиристотин бойци, са събрани в Залата на биволското око и в околните зали. Двеста или триста национални гвардейци са пръснати из дворовете и в градината. Най-накрая, хиляда и петстотин швейцарци, които са истинската сила на двореца идват да заемат своите различни постове и са поставени под големия вестибюл и в подножието на стълбите, които са натоварени да защитават.